Бялата кралица

Майката на краля се изправя на крака и моята също. Аз оставам седнала, вдигнала усмихнато лице нагоре.

— Винаги ми доставя такава наслада да говоря с вас двете — казва свекърва ми с глас, треперещ от гняв.

Сега се надигам, с ръка върху наедрелия си корем и я чакам да ми направи реверанс.

— О, на мен също. Приятен ден, почитаема майко — казвам вежливо.

И така, всичко е свършено по-лесно и от заклинание. Без да бъде казана и дума повече, без Едуард изобщо да разбере, една дама от двора на кралицата-майка решава да посети голямата си приятелка, съпругата на Джордж, бедната Изабел Невил. Дамата, загърната в плътен воал, се качва на кораб, отива до Анжер, намира Изабел, не губи време да я слуша как плаче в стаята си, намира Джордж и му разказва за нежната обич на майка му към него и тревогите ѝ за съдбата му. В отговор Джордж ѝ разказва за нарастващия си смут сред съюзниците си, с които е обвързан не само с клетва, а и чрез брак. Бог — мисли си той — не е благославял техния съюз и затова бебето им умря в бурята, и нищо не върви както трябва за него, откакто се е оженил за Изабел. Със сигурност, нищо толкова неприятно като това не би трябвало да се случва на Джордж. Сега той се оказва в обществото на врагове на семейството си и — което е далеч по-лошо за него — отново на второ място. Изменникът Джордж казва, че ще дойде в Англия с нахлуващата армия на Ланкастър, но щом кракът му стъпи в кралството на обичния му брат, той ще ни каже къде са слезли на суша и с какви сили разполагат. Ще си даде вид, че ги подкрепя като шурей на Уелския принц от династията Ланкастър, докато към битката се присъединят още войници, а после ще ги нападне в тил и ще си пробие път отново до братята си. Той ще бъде отново един от тримата синове на Йорк. Можем да разчитаме на него. Той ще унищожи сегашните си приятели и семейството на собствената си съпруга. Той е предан на Йорк. Някъде дълбоко в сърцето си той винаги е бил предан на Йорк.

Моят съпруг ми носи тази насърчителна вест, без да осъзнава, че това е дело на жени, които плетат мрежите си около мъжете. Отдъхвам на леглото си за почивка през деня с ръка върху корема, усещайки как бебето се движи.

— Не е ли прекрасно? — пита ме той възхитен. — Джордж ще се върне при нас!

— Зная, че обичаш Джордж — казвам. — Но дори ти трябва да признаеш, че е истинско влечуго, което не е вярно на никого.

Великодушният ми съпруг се усмихва:

— О, такъв си е Джордж — отвръща той мило. — Не бива да бъдеш твърде сурова с него. Винаги е бил любимец на всички; винаги е бил човек, който обича удоволствията.

Успявам да се усмихна в отговор:

— Не го съдя прекалено сурово. Радвам се, че се върна при теб — уверявам го, а вътрешно си казвам: „Но той е мъртъв.“