Бялата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-081-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Бялата кралица». Краткое содержание книги:
— Изглежда, че в морето има буря — отбелязвам.
Седмица по-късно майка ми идва при мен с писмо в ръка.
— Имам новини от братовчедка ми в Бургундия. Тя пише, че вятърът отнесъл Джордж и Уорик далеч от брега на Франция, а после корабът им едва не се разбил в ужасните вълни край Кале. Помолили във форта да ги пуснат да влязат заради Изабел, но от крепостта отказали и пуснали веригата на входа за пристанището. Изневиделица се надигнал вятър, а морето почти ги изтласкало към стените. От форта не ги пускали да влязат, а не можели да излязат и в открито море. Тогава започнали родилните болки на бедната Изабел. Бурята подмятала кораба с часове и бебето на Изабел умряло.
Прекръствам се.
— Бог да прости бедното малко създание — казвам аз. — Никой не би пожелал това дори на най-големия си враг.
— Никой не го е сторил — отвръща майка ми категорично. — Но ако Изабел не беше потеглила с предатели, щеше да е на сигурно място в Англия с акушерки и приятели, които да се грижат за нея.
— Бедното момиче — казвам с ръка върху собствения си наедрял корем. — Бедното момиче. Бляскавата ѝ женитба не ѝ донесе голяма радост. Помниш ли я в двора на Коледа?
— Има и по-лоши новини — продължава майка ми. — Уорик и Джордж са заминали при големия приятел на Уорик, крал Луи Френски, и сега двамата са се срещнали с Маргарет д’Анжу в Анжер, и плетат нов заговор, точно както ние плетем тук.
— Уорик все още ли е против нас?
Майка ми прави гримаса:
— Той трябва да е наистина решителен човек, за да допусне собственият му внук да се роди мъртъв, докато семейството му бяга, и след като едва се е спасил от крушение, направо да престъпи клетвите си за вярност. Но нищо не го спира. Човек би помислил, че една буря, разразила се от ясно небе, би го накарала да се зачуди, но нищо не предизвиква у него почуда. Сега ухажва Маргарет д’Анжу, срещу която някога се би. Трябвало да прекара половин час на колене, за да измоли прошка от нея, неговата най-голяма неприятелка. Тя отказвала да го види, ако той не се покае. Бог да я благослови, винаги е била много високомерна.
— Какво мислиш, че подготвя сега Уорик?
— Сега френският крал е този, който прави плановете. Уорик смята себе си за Създател на крале, но сега той е марионетка. Наричат Луи Френски „Паяка“ и трябва да призная, че той преде по-тънка нишка дори от нас. Той иска да свали от трона съпруга ти и да отслаби страната ни. Използва Уорик и Маргарет д’Анжу, за да го направи. Синът на Маргарет, така нареченият Уелски принц, принц Едуард от династията Ланкастър, ще се ожени за по-малката дъщеря на Уорик, Ан, за да обвържат лъжовните си родители в договор, който не могат да нарушат. Предполагам, че след това всички ще дойдат в Англия, за да освободят Хенри от Тауър.
— Онова малко създание Ан Невил? — питам, моментално развеселена. — Ще я дадат на онова чудовище Едуард, за да са сигурни, че баща ѝ ще им играе по свирката?
— Ще го сторят — съгласява се майка ми. — Тя е само на четиринайсет, а те я омъжват за момче, на което бе позволено да избере как да екзекутира враговете си, когато беше на единайсет години. Той е възпитан да бъде истински дявол. Ан Невил сигурно се пита дали се издига до положението на кралица, или пада сред прокълнатите.
— Но това променя всичко за Джордж — казвам, мислейки на глас. — Едно беше да се бие срещу брат си, краля, когато се надяваше да го убие и наследи — но сега? Защо му е да се бие срещу Едуард, когато не печели нищо за себе си? Защо му е да се бие срещу брат си, за да постави на трона краля от династията Ланкастър, а след това — и принца от тази династия?
— Предполагам, не е мислел, че ще се случи такова нещо, когато е отплавал заедно със съпруга, чието време да ражда е наближило, и тъст, решен да спечели короната. Но сега той изгуби своя син и наследник, а тъстът му има втора дъщеря, която може да стане кралица. Изгледите за успех на Джордж се промениха много. Би трябвало да има достатъчно здрав разум, за да види това. Но мислиш ли, че има?
— Някой трябва да го посъветва — погледите ни се срещат. Никога не се налага да изричам нещата на глас пред майка ми: разбираме се помежду си толкова добре.
— Ще посетиш ли майката на краля преди вечеря? — пита ме тя.
Свалям крак от педала на чекръка и го спирам с ръка.
— Да отидем да се видим с нея сега — предлагам.
Тя седи с дамите си и шие покривало за олтар. Една от жените чете от Библията, докато работят. Майката на Едуард е прочута с набожността си; подозрението ѝ, че не сме толкова непорочни като нея, и дори езичници, а може би и вещици, е само един от многото страхове, които храни по отношение на нас. Годините не са подобрили мнението ѝ за мен. Тя не искаше да се омъжвам за сина ѝ и дори сега, макар да доказах, че съм плодовита и че съм му добра съпруга, все още ме мрази. Всъщност, свекърва ми се държи толкова нелюбезно, че Едуард ѝ даде Фодърингей, за да я държи далече от двора. Колкото до мен, аз не се впечатлявам от светостта ѝ: ако е толкова добра жена, трябваше да научи Джордж на по-почтително държание. Ако Бог се вслушваше в молитвите ѝ, тя нямаше да изгуби сина си Едмънд и съпруга си. Правя ѝ реверанс на влизане и тя се надига, и ми отговаря с нисък реверанс. Кимва на дамите си да приберат ръкоделието си и да се отдръпнат настрани. Знае, че не я посещавам, за да я питам как е със здравето. Ние все още не можем да се търпим и никога няма да можем.