Дългият път надолу
- Автор: Хорнби Ник
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дългият път надолу». Краткое содержание книги:
— Няма никакво значение дали знам кои са — сопнах се аз. — Те са на Мати.
— А, значи той е голям фен на…
— Направи каквото ти се каза и ги върни на мястото им — нареди Мартин. — Или ги върни, или се разкарай веднага. Чак такава мръсница ли искаш да бъдеш?
Някой ден, помислих си аз, ще се науча сама да ги казвам тези неща.
Мартин
Този ден не споменахме повече постерите на Мати. Всички бяхме любопитни, разбира се, само че Джес направи така, че двамата с Джейджей повече не можехме да изразим любопитството си. Джес винаги правеше така, че или си с нея, или против нея, а и в този случай, както и в много други случаи, бяхме против нея, което означаваше, че по този въпрос трябва да се мълчи. Тъй като не беше приятно да си мълчим, станахме агресивни и шумни по другите въпроси, които нямаше проблем да обсъждаме.
— Ти не можеш да понасяш баща си, нали? — попитах я аз.
— Да, разбира се. Той е тъп чекиджия.
— Да, ама живееш при него.
— И какво от това?
— Как тогава търпиш? — полюбопитства Джейджей.
— Не мога да си позволя да се изнеса. А и те си имат чистачка, и кабелна, и панорамен телевизор, и всичко.
— Колко е прекрасно да си млад, да си имаш и идеали, и принципи! — подиграх й се аз. — В пълна готовност да се обявиш против глобализацията, така ли стана?
— Какво сега, двама нещастници ли ще ми четат лекция? Да не забравяме и другото. Оная работа с Джен. Те се притесняват.
А, да. Оная работа с Джен. Двамата с Джейджей веднага млъкнахме. От определена гледна точка разговорът дотук можеше да бъде обобщен до следното: един мъж, наскоро тикнат в затвора, след като е правил секс с малолетна, и още един, измислил си смъртоносна болест, защото така си е спестил и време, и разправии и е запазил достойнството си, се подиграват на унила тийнейджърка, защото е искала да се прибере при скърбящите си родители. Реших, че по-късно ще отделя време, за да премисля това от друг ъгъл.
— Искрено съжаляваме за сестра ти — заговори Морийн.
— Че това не е от вчера.
— Въпреки това съжаляваме — отвърна уморено Джейджей. Да се опиташ да подадеш ръка на Джес просто означаваше тя да те прегази безогледно, докато не я поставиш отново на мястото й.
— Вече съм свикнала.
— Нима? — обадих се аз.
— Може и така да се каже.
— Доста странно нещо, с което да свикнеш.
— Горе-долу.
— Не мислиш ли за това през цялото време?
— Не може ли да говорим за това, за което трябва?
— Кое по-точно?
— Какво ще правим. Вестниците и всичко останало.
— Трябва ли изобщо да правим нещо?
— Мисля, че да — отвърна Джейджей.
— Да знаете, че скоро ще забравят за нас — успокоих ги аз. — Просто понякога става шибана прецаквация, извинявай, Морийн, в началото на годината.
— Ами ако ние не искаме да забравим цялата тази работа? — попита Джес.
— Защо ни е да помним? — озъбих й се аз.
— Можем да изкараме някоя и друга пара. Поне ще имаме какво да правим.
— Какво е това, дето ще го правим?
— Не знам. Просто… имам чувството, че ние сме различни. Струва ми се, че хората ще ни харесат и ще се заинтересуват от нас.
— Ти си луда.
— Точно така. Именно. Тъкмо затова ще се интересуват от мен. Дори мога да преиграя малко, само кажете.
— Сигурен съм, че няма да се наложи — побързах да отговоря аз от името и на тримата, а също и от името на цялото население на Великобритания. — И така си добре.
Джес се усмихна мило, учудена от неочаквания комплимент.
— Благодаря, Мартин, ти също. Само че те ще искат да знаят как си прецакал живота си с онова момиче. Ами ти, Джейджей, ще искат да им разкажеш за пиците и всичко. А Морийн пък може да разкаже каква гадост е животът й с Мати. Виждате ли, ще бъдем като супергерои, като Хиксмен, нещо такова. Всеки от нас си има някаква тайнствена сила.
— Да — съгласи се Джейджей. — Самата истина. Аз притежавам суперсилата да разнасям пици. А пък Морийн разчита на суперсилата на сина си инвалид.