Дългият път надолу
- Автор: Хорнби Ник
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дългият път надолу». Краткое содержание книги:
Избрах и постерите, както и всички останали неща, в които бе ровила Джес: и касетките, и книгите, и футболните обувки, и компютърните игри, и видеокасетите. И дневниците, и красивите тефтерчета за телефонни номера и адреси. (Тефтерче за адреси! Боже Господи! Това беше напълно излишно. Можех да му пусна касетка с надеждата, че я чува, но какво да напиша в тефтерчето? Аз самата нямам тефтерче.) Ами онези сладки химикалки, ами камерата и уокмена? И всичките часовници. Тук е събран целият неизживян живот на един тийнейджър.
Всичко започна преди години, когато реших да му боядисам стаята. Беше на осем и още спеше в детската стая — клоуни по пердетата, пухкави зайчета по фризовете на стената, все неща, които бях избирала, докато чаках да се роди и не знаех какъв ще бъде. Всичко вече се лющеше, изглеждаше ужасно, а аз не бях направила нищо, защото така само си мислех за всички неща, които никога нямаше да преживее, и за това, че никога няма да порасне. С какво да заменя пухкавите зайци? Беше на осем, така че може би влакове, и ракети и кораби, дори футболисти щяха да са по-подходящи за него — той, разбира се, не знаеше какви са всички тези неща, какво означават, какво се прави с тях. Но пък той нямаше представа и какво са това зайци, нито пък клоуни. Какво можех да направя? Всичко бе една голяма преструвка, нали? Единственото, което можех да направя, без да продължавам да се преструвам, бе да боядисам стените в бяло и да купя най-обикновени пердета. По този начин щях да му покажа и на него, и на всички, които идваха, че той е просто едно нищо, растение без разум, дори нямаше да се опитам да го скрия. А от друга страна, къде да сложа границата? Означава ли това никога да не му купя тениска с надпис или снимка, защото няма да се научи да чете и няма да разбере какво има на картинката? Кой знае дали изобщо различава цветовете и формите? Няма нужда да ви казвам, че е смешно дори да му говоря, да му се усмихвам, да го целувам по главата? Единственото, което правя, е да се преструвам, но нека поне това бъде както трябва.
Накрая се спрях на пердета с влакчета и онзи от „Междузвездни войни“ на абажура. Скоро след това започнах да купувам от време на време комикси само за да разбера какво четат и мислят момчетата на неговата възраст. Гледахме съботните предавания заедно, така че научих някои неща за поппевците, които може би щяха да му допаднат, понякога се спирахме на програми, които той би гледал. Преди ви казах, че едно от най-лошите неща е никога да не помръднеш, не че като се преструваш, успяваш да промениш нещо. Поне ти помага. Ако не се преструваш, какво ти остава? Както и да е, като си мисля за други неща, това ми помагаше да гледам на Мати по различен начин. Сигурно така правят, когато избират някой нов герой за сериала „Ийстендърс“. Сигурно се питат какво ли харесва този човек, каква музика слуша, кои са приятелите му, кой футболен отбор харесва. Така направих и аз — измислих си син. Той е фен на „Арсенал“, обича да ходи за риба, въпреки че още няма въдица. Обича попмузика, но не от онази, където пеят полуголи и непрекъснато псуват. Много рядко хората ме питат какво иска за рождения си ден или за Коледа и аз им казвам, а те вече знаят, че няма смисъл да се учудват. Повечето от далечните ни роднини не са го виждали никога, а и никога не питат за него. Знаят само, че не е съвсем с всичкия си или че му има нещо. Не искат и да знаят повече, затова никога не питат дали той може да лови риба или както стана с чичо ми Майкъл, дали може да плува под вода и да си гледа часовника в това време. Хората са ти благодарни, когато им кажеш какво да правят. Накрая Мати се разположи в целия апартамент. Нали знаете какви са децата. Разпиляват нещата си навсякъде.