Татко
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Благовеста Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:
Когато човек се замисли за това; когато погледне на нещата реално… Господи, ние сме — е, да кажем сто процента. Половината от сто процента. Половината от тях са под осемнайсет и над шейсет и пет години, т.е. хора, които не работят. Остават петдесет процента хора на средна възраст. Половината от тях са жени; а повечето от тях са толкова заети да раждат и отглеждат деца, че времето им е изцяло запълнено. Някои все пак работят, така че нека да смъкнем до трийсет процента. Десет процента са доктори, адвокати, социолози, зъболекари, бизнесмени, художници, писатели, учители, свещеници, пастори или равини; те всъщност не произвеждат нищо: само обслужват другите. И така, стигаме до двайсет процента. Поне два или три процента живеят на кредити или социални помощи, или просто са си богати. Остават осемнайсет процента. Седем от тях са безработни — голяма част от тях доброволно! В края на краищата се оказва, че само десет процента произвеждат храна, изграждат домове, строят и ремонтират пътищата, произвеждат електричество, работят в мините, правят коли, събират боклука: вършат цялата мръсна, цялата истинска работа.
Всеки търси начин да се чупи от работа. А най-лошото е, че онези, които вършат работата, получават най-малко.
Знам, че не съм първият, който е стигнал до тези изводи, но си мисля, че дори Маркс просто си е търсил начин да се измъкне от работа; също и Ленин — още двама буржоа — лентяи.
И така Том се връща обратно, за да стане психолог. Ще се присъедини към огромната армия психолози, които ще задоволяват капризите на всички хора с чувство на вина за това, че не си изпълняват добре задълженията. А всъщност никой от тях не може дори да се погрижи за себе си.
Питам се къде, по дяволите, е моето място във всичко това?
Глава 10
На следващия ден телефонирах на доктор Етридж. Той беше лекар на татко в Перпечуъл Хоспитъл през последните петнайсет години. След няколко безуспешни опита, пресечени от телефонните оператори и сестри, най-сетне се свързах с него.
Обяснявам случилото се. Етридж влиза в ролята си.
— А-а, господин Тремънт, такива неща са нещо обикновено. Доктор Сантана знае какво прави; той е добър млад хирург. Ще отида да видя баща ви тази сутрин, дълго време ми е бил пациент. Освен това и двамата сме от Уискънсин. Ще трябва да приемете фактите, господин Тремънт; това може да е началото на сенилност.
С една дума, сервира ми глупостите на Сантана.
— Толкова бързо, доктор Етридж — внезапна сенилност? Никога не съм чувал за подобно нещо.
— Е, господин Тремънт, знаете, че той вече забравяше.
Продължавам да атакувам.
— Но, доктор Етридж, преди операцията всичко му беше в ред, а сега… почакайте само докато го видите.
Правя пауза, той не казва нищо.
— Доктор Етридж, ще имате ли нещо против да ви придружа при посещението ви в болницата тази сутрин?
— О, не, не е необходимо. Ще го видя на сутрешната визитация и ще ви телефонирам следобед.
Прекъсва.
Казвам на майка, че съм говорил с доктор Етридж и че според него всичко ще се оправи, няма защо да се безпокоим. Разбира се, тя иска да види татко.
— Не, мамо, докторът казва, че не трябва да ходим в болницата сега; той има нужда от почивка и успокоителни лекарства. Тази операция стресна татко, разтревожи го много; възрастен човек трудно понася нови натоварвания.
— Джаки, ако само го вземем вкъщи — сигурна съм, че тук ще се оправи.
Убедена е, че ако не е в болницата, той ще бъде добре. Тя ще се грижи за него — нещо, с което е свикнал, няма „да го опипват разни негри“.
— Майко, ти не можеш да се грижиш за него. Ако го вземем вкъщи, аз ще трябва да правя това, а съм сигурен, че няма да се справя по-добре от хората в болницата.
В четири часа доктор Етридж най-сетне се обажда.
— Господин Тремънт, видях баща ви; сега той наистина изглежда объркан. Говорих и с доктор Сантана, той смята, че сте поставили под съмнение професионалната му преценка.
Точно това ми трябваше.
— Доктор Етридж, доктор Сантана направи груба грешка, като каза на баща ми, че е болен от рак, независимо от многократните ми предупреждения да не прави това предвид неестествения страх на баща ми от тази болест. Резултатът от грешката му сега е налице. Баща ми изпада в това състояние веднага след като доктор Сантана му казва, че е болен от рак.