Татко
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Благовеста Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:
Проверявам водата, маслото и акумулатора. Моторът е достатъчно мощен, дори и за локомотив. Акумулаторът е голям като кашон ябълки; пръчката за измерване на маслото е толкова дълга, че човек може да си счупи врата, ако държи единия край и гледа за маслото на другия. Проклетата машина изпива над осемдесет и два литра бензин.
Изпреварваме по-голяма част от камионите и сега се носим през красива местност. Измъквам касетата, помотавам се с копчетата и я плъзгам на място. Балансирам колоните и изведнъж се потапяме в звуци. Поглеждам за някаква реакция у татко, но той се е прегърбил над волана с втренчен поглед, както обикновено. Смъквам облегалката си до полулегнала позиция и гледам пейзажа, който плува край прозорците. Колкото по-високо се качваме, толкова по-синьо става небето, а въздухът — по-прозрачен и чист. Дърветата са предимно иглолистни. Касетофонът има добър звук — сякаш си със слушалки. Унасям се.
Изслушвам касетата два пъти. Прекъсванията не са много лоши. Неприятното с осемпистовите касети е, че всяка писта е точно двайсет минути; прекъсванията могат да дойдат по всяко време. Навлизаме във втората песен, когато татко пита дали не можем да спрем касетофона за малко. О’кей. Не желая да правя сцена, но не мога да си държа устата затворена.
— Какво не е в ред с Боб Дилън, татко?
Поглежда ме и се усмихва, една от неговите усмивки на медитиращ гуру.
— Нищо особено, Бил, но два часа да слушаме една и съща касета е досадно.
— О, татко, тези песни имат смисъл. Той пее за неща, за които всички трябва да помислят.
Мълчим известно време; едно от онези напрегнати мълчания.
— По-добър е от ония мафиотски оплаквачи: Дийн Мартин, Бинг Кросби, Франк Синатра, Пери Комо, всички ония, които ти и мама харесвате толкова много.
Не казва нищо.
— Исусе, единственото, което правят, е да подхванат някоя тъпотия от сорта на „обичам те“ или „целуни ме“ и да грачат на тази тема с часове наред.
Не съм сигурен дали ме е чул. Когато поиска, може напълно да изключи.
— Хубаво, Били, ще се опитам да обясня чувствата си. Първо, животът ми се струваше толкова лесен. Моето поколение започва да се жени и уляга в разцвета на трийсетте. По-голяма част от приятелите ми са си уредили живота, с големи къщи с басейн и кадилак. По дяволите, всеки бял, дори и малоумен, можеше да постигне това. А вие, децата, растяхте сред всичко това. Никой не се стреми към нещо, което вече притежава. Свикнали сте с ежедневния душ, с огромните хавлиени кърпи с дължина почти два метра и чисто бельо всяка сутрин, коли, фризери, претъпкани с храна, стереоуредби и тъй нататък. И като връх на всичко, задължението да се ходи на училище.
Ау, приближава се. Били, приятелю, никога ли няма да се научиш!
— Сега нещата са променени — днешните деца искат да слушат за тежки времена и сурови хора. Хора като Боб Дилън им разказват за това. Сигурно знаеш, че истинското му име е Цимерман и че е роден в Хибинг, градче в Минесота. Пее на диалекта на Тенеси, защото това е грубата реч на бедняците. А истината е, че той имитира Ууди Гътри, който пък имитира беден фермер от Апалачите. Не забравяй, че не пее тези песни, докато сади царевица. Намира се в звукозаписно студио, заобиколен от техници и различни специалисти със сложна апаратура за смесване, приглушаване, увеличаване на този креслив звук. Записът е продукт на компютъра, дори самият Дилън никога не чува истинския си глас.
Е, татко ми е технически гений! По дяволите, та той не може да изсвири безгрешно „Коледни звънци“ на хармоника. Наближаването на Коледа ме изпълва с ужас. Всяка година той измъква хармониката си и съсипва всички коледни песни без изключение. Питам се колко ли ни остава до Филаделфия?
— Но това са подробности, Били. Работата е там, че аз не желая да слушам за тежки времена; темата просто не ме интересува. Дилън е певец като Кросби, Синатра или Комо. Плаща му се да пее неща, които хората искат да чуят. Изработил си е глас точно какъвто трябва, като на негър, но без преиграване, и езикът му е като на простолюдието. Ето ти едно момче от буржоазно еврейско семейство, превърнато в звезда.
Татко млъква, надявам се, че е приключил с лекцията. Ще скрия тази касета в раницата и ще забравя за нея.
— И още нещо, Бил. Гласът. Нямам предвид южняшкия говор, а самия глас. Действа ми на нервите. Все едно че пее през стиснати зъби. Не мисля, че това е разумен човек, с когото мога да разговарям. Този глас е пълен с омраза към цялото човечество.