Татко
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Благовеста Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:
Сантана се изправя и се обръща към мен.
— Да, той е в шоково състояние.
Изпраща сестрите да донесат лекарства. Поканва ме с ръка да изляза от стаята с него. Сега вече приема нещата по-реално.
— Това е нещо обикновено при по-възрастни хора, господин Тремънт. Често се наблюдават случаи на изпадане в следоперативен шок и дори след най-незначителна хирургическа намеса. Освен това, както знаете, той има и атеросклероза.
Кимам. Опитвам се да се сдържа, да премисля нещата.
— Това е форма на сенилност.
Прекъсвам го.
— Но той не беше сенилен, когато дойде тук, докторе. Как така внезапно ще изпадне в сенилност?
Сантана прокарва пръсти през косата си, въздиша.
— Сенилността е странно нещо; може да идва и да си отива. Човек изпада в стресова ситуация и ето, тя изскача на повърхността. За съжаление не познаваме така добре тези проблеми, както бихме искали.
Решавам, че точно тук е моментът да задам главния въпрос за мен.
— Доктор Сантана, днес казахте ли на баща ми, че е болен от рак?
Втренчва се в мен и прави крачка назад. Не е нужно да отговаря.
— И по-рано ви изтъкнах, господин Тремънт, че съм етично задължен да бъда честен с пациента.
— Нима искате да кажете, че след като ви предупредих какво може да стане, вие пренебрегнахте съвета ми и му казахте?
Посочвам към татко.
— Погледнете само резултата от вашата етична честност!
Гледам гневно Сантана в лицето. Говоря тихо, но съм бесен. Той е дребен човек и отново отстъпва назад; безпокои се за ръцете си на хирург.
— Причината за това може и да е психологическа, господин Тремънт. Възможно е в резултат на операцията или на упойката да е настъпило намаление на кръвоснабдяването на мозъка. Сигурен съм, че почивката и подходящото лекарствено лечение ще коригират състоянието. Не се безпокойте.
Иска ми се да атакувам отново, но се въздържам. Прекалено съм развълнуван, за да действам трезво.
Оставам с татко още половин час, опитвам се да установя контакт с него, но той просто не е тук. Това не е моят баща. Какъвто и да беше татко като личност, тази личност вече не е тук. В начина, по който вкопава глава в раменете си, има нещо маймунско, нещо, което никога не е правил; ръцете му са в непрекъснато движение: милва и опипва всичко. Непрекъснато търка устни, гримасничи, усмихва се и мърмори нещо несвързано. Наблюдавал съм достатъчно психично болни, но не и някого, когото обичам…
Връщам се вкъщи. Казвам на Джоан, че татко е в същото състояние и че съм говорил с лекаря. Искам от нея да отиде да го види; може би той ще я разпознае. Според нея майка е сравнително добре, но твърде разтревожена. Убедена е, че татко е луд.
Сестра ми си тръгва, а аз отивам да видя мама. Джоан е спуснала щорите и върху челото на майка има кърпа. Разпознавам универсалния семеен лек за всичко; дори и да нямаш температура, сложи си мокра кърпа на главата. Мисля, че това по-скоро е сигнал „Болен съм“, отколкото нещо друго. Но видът на мама е ужасен. Сядам на леглото до нея. Тя веднага започва да нищи една от любимите си теми.
— В това семейство има лудост, Джаки. Татко ти имаше глух братовчед; Орийн, брат му, не беше съвсем добре с главата.
Орийн е един от чичовците ми; трябва да призная, че наистина е доста ексцентричен.
— После Джой, барабанист в джазов състав. Накрая трябваше да го затворят в лудница.
Синът на Орийн, Джой, катастрофира с мотоциклет и получи фрактура на черепа.
Майка не спира. Очевидно е изготвила подробен списък на всички от семейство Тремънт три поколения назад. Тя дори споменава първия братовчед на дядо ми, който, докато прескачал ограда в Уискънсин с пушка в ръка, натиснал по невнимание спусъка, изстрелът отнесъл долната му челюст, което му пречело да се храни. До края на живота си се криел от хорските очи.
Не изпуска нищо. Всеки от семейството на баща ми, който е бил по-различен, е включен в списъка й.
Не споря с нея, но семейството на баща ми е напълно нормално. Това са обикновени хора, работили през целия си живот. Няма алкохолици. Чичо Пийт би могъл да влезе донякъде в тази категория, но той работи до седемдесетата си година; всъщност не може да се каже, че бе алкохолик; просто обичаше чашката. Първите ми братовчеди от таткова страна — трийсетина на брой — работят за прехраната си. Държавата е натрупала куп пари от социалните осигуровки на семейството.
Сега мама започва да говори конкретно за татко. Колко особен е бил винаги; как леля Труди, най-голямата му сестра, я била предупредила да не се омъжва за него.