Татко
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Благовеста Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:
Клякам и се взирам в просветляващото небе. Мисля за другите, които все още спят в къщата, все още в безопасност в съня си. Полски чучулиги се издигат от тревата, прелитат над тръстиките. Премятат се във въздуха и хващат насекоми. Почти като лястовиците, свили гнезда под стряхата на хамбара.
Страхувам се, че е получил сериозно мозъчно увреждане.
Казвам си, че ще е прогрес, ако успее да контролира физиологичните си нужди. Всеки час го водя до тоалетната. Понякога успява да се изпикае. Изваждам пениса му и го насочвам към тоалетната чиния, но той иска да го държи сам. Обикновено улучва тоалетната, но изпръсква стената, щом се разсее. Предпочитам да бърша след него, отколкото да го лиша от това единствено удоволствие. Урината му е със сравнително нормален цвят, не е кървава, но страшно вони.
Вечерята ни е скромна — пържени картофи и сандвич. Подавам му само по един картоф и нарязвам сандвича на парченца. Изяжда около половината.
В десет часа го водя в спалнята. Подредил съм стаята така, че да е безопасна за него. Обикновено всичко в тази стая е симетрично. Леглото е разположено така, че да е опряно в средата на стената с нощни шкафчета от двете страни. Тоалетката е откъм мамината страна, гардеробът — откъм неговата. Раклата от кедрово дърво е откъм долната част на леглото, а до прозореца има бюро. Откакто се помня, мебелите не са размествани.
Но аз направих някои промени. Поставих двете нощни шкафчета от едната страна на леглото, а самото легло преместих плътно до стената. За да не падне татко, блокирам свободната страна на леглото с три стола от трапезарията. Надявам се, че той ще бъде в безопасност. В болницата леглото му беше с високи странични прегради.
Смъквам дрехите и му навличам пижамата. Не се бори с мен, нервен е и непрекъснато се движи, но ми разрешава да му вдигам ръцете и краката. Много е чувствителен или моите движения са били по-груби, защото няколко пъти — докато му събувам панталоните или му пъхам ръката в ръкава на пижамата — той простенва или изсумтява, като че ли съм му причинил болка.
Издърпвам двата стола и го полагам в леглото. С голям труд успявам да го накарам да се отпусне назад. Вторачва се в розовия таван, очите му са широко разтворени, почти не мига, сякаш наблюдава с напрежение нещо много важно.
Мисля си, че може би възприема отпускането в леглото като изключително важно събитие; може би е загубил способността си да се ориентира в пространството. Може би фактът, че когато е легнал по гръб, вижда нещата под друг ъгъл, го изпълва с безпокойство, защото не може да приеме изменения им вид. Все едно да обърнеш кинокамера право нагоре. Опитвам се да се поставя на негово място.
Очите му започват да следят танцуващите светлини и сенки по тавана с такава концентрация, като че ли това е цял един нов свят, почти толкова интересен, колкото странно променения свят при лягането му по гръб. Вижда нещата по начина, по който ги вижда едно бебе. Ако не ставаше въпрос за собствения ми баща и аз не бях толкова емоционално обвързан, всичко, на което бях свидетел, би могло да бъде наистина омайващо. Поразително е да се наблюдава как приема света около себе си. Вероятно вижда фигури, сенки, цветове и движения в някакъв оригинален, личен план, по начина, по който един художник се опитва да възприема света и никога не успява.
Подпъхвам завивките под него, скръствам ръцете му над гърдите. Поставил съм мушама за маса под чаршафа; не знам какво да правя с електрическото одеяло. Ако уринира през нощта, може ли да се убие, като направи късо съединение?
Махам електрическото одеяло и го покривам с две обикновени одеяла от кедровата ракла. Давам му обичайните лекарства, като добавям пет милиграма от маминия валиум. Казвам „лека нощ“ и се моля наистина да е лека.
Обличам си пижамата в страничната стая и отивам във всекидневната. Търся нещо за четене; единственото, което намирам, е онзи противен вестник на Хърст „Херълд Игзаминър“. Приготвям си лека вечеря, отпускам се в люлеещия се стол и изчитам няколко статии за убийства, изнасилвания и комунистически заговори за разрушаване на американския морал. Половин час по-късно отивам да видя как е татко. Внимателно надзъртам през леко открехнатата врата, като се опитвам да не вдигам шум. Няма го!