Татко
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Благовеста Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:
О, не! Разбирам, че по време на това пътуване няма да слушаме Дилън. Де да можех да си върна осемте долара.
Засядаме зад дълга редица камиони нагоре през Лъвланд. Разбира се, старецът ми няма намерение да изпреварва и ние се влачим с около петдесет, петдесет и пет километра в час. Моторът прегрява.
Най-сетне пътят се разширява и стигаме до Вейл. Това е живописно градче, все едно излязло от пощенска картичка, досущ селцето в Австрия, където ходихме да караме ски като деца. Напомня ми още за Санта Крус: всичко само в дърво и стъкло.
Спираме, за да заредим резервоара, после влизаме в ресторант. Ядем палачинки с истински кленов сироп. Сипвам си щедро от него и го оставям да попие. Във Франция нямаме кленов сироп.
Когато потегляме, отново пускам касетата. В края на краищата дал съм цели осем долара за нея. Не мога да я изхвърля. Настройвам колоните и хармониката зазвучава. Наоколо е направо красиво: ярко слънце и дълбоки пропасти от двете страни, заобиколени с борови гори. Наблюдавам огромни кълбовидни облаци, които се трупат, и потъвам в музиката.
Нямам представа за какво мисли татко. В една кола сме, но като че ли ни разделят хиляди километри. Вероятно преживява отново всичко, което оставихме в Калифорния.
Не знам как става това, но, явно, парите изтичат през пръстите ми. Спестя някой и друг долар и той изчезва като по магия. Понякога си мисля, че имам дупки в джобовете си; знам, че имам пари, но когато ги потърся, ги няма: сякаш съм ги сънувал.
Работя в онази фирма за строеж на лодки, спя в нещо като приют за бездомни, опитвам се да събера някаква по-крупна сума, когато получавам писмо от мама: татко е в Калифорния, баба е получила инфаркт. Отивам на автостоп до там, решавам, че може да има нужда от мен.
Когато се появявам на хоризонта, оказва се, че баба е излязла от болницата, но затова пък дядо напълно е откачил. Отишъл си е, изветрял. Не ме познава, не познава баща ми. Татко изглежда ужасно — трябва да е отслабнал с шест-седем килограма от последния път, когато го видях. По-блед, по-плешив, по-сив, тревожен и напрегнат. Настанявам се в стаята към градината, татко спи в средната спалня.
Стоя с тях повече от седмица, после се появява Том от Санта Крус. И той се е чупил от колежа; има кола. Моите хора притежават над сто и шейсет декара в каньона Топанга; двамата с Том отиваме там. Той има страхотно стерео на батерии и палатка.
Запасяваме се с вода и пазаруваме в Топанга. Вземам назаем малката „Хонда 175“ на татко. Паднах няколко пъти, ударих резервоара от едната страна, изкривих спирачния педал и откъснах една от дръжките, но после оправих всичко. Когато свърших, почти не се забелязваше.
Докато татко е с дядо в болницата, аз стоя вкъщи при баба. Тази жена е абсолютно ненормална. През целия ден ме преследва с „Защо не си обръснеш брадата, какво криеш?“ или „Защо ти е тази дълга коса?“, или „Ако на всяка цена трябва да си с дълга коса като на момиче, поне я измий.“
Господи, какъв тормоз! Един ден се впуска към мен с ножици в ръка. „Чакай, Били, ще отрежа само онова, което стърчи над ухото ти.“ Отскачам настрана. „Хайде, не бъди глупак; остави ме все пак да ти обера врата.“
Непрекъснато се промъква в стаята ми, докато спя. Пъха си носа навсякъде.
Един ден взема бельото ми и го изпира във ваната. Изкарала е инфаркт и пере моето бельо! Казва, че момичетата не харесват момчета с мръсно бельо. Господи, за какво се загрижила!
На всичко отгоре ме пита дали се избърсвам добре след ползване на тоалетната. Очаквам едва ли не да ми покаже. Казва ми да използвам няколко сгънати листа тоалетна хартия и да се бърша отвън, а не между краката и най-малко три пъти. Човек не може да повярва на ушите си; тя няма никакво чувство за мярка. Не знам как татко понася всичко това; представи си само да имаш такава майка.
Накрая не издържам и избухвам. Татко рисува навън, а тя ме тормози цял следобед: пита ме дали ходя на черква, дали съм още девствен, имам ли гадже. Побеснявам и й казвам, че ме подлудява, че подлудява татко, че сигурно е подлудила и дядо. Тя изпада в истерия и се затваря в спалнята.
Татко се връща; казвам му какво се е случило.
— О, Били, знаеш, че е болна.
Не е вбесен, само обезкуражен. Чувствам се като лайно, но ми беше дошло до гуша. Том се беше върнал в Санта Крус; остави ми палатката си. Ако нещата се влошат прекалено много, винаги ще мога да се върна на хълма. Том ще става психолог.
По дяволите, вече има толкова много психолози; има твърде много от всичко. Твърде много инженери, твърде много химици, доктори, зъболекари, социолози. Но няма достатъчно хора, които действително правят нещо.