Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
Тръгна надолу по улицата. Стигна до порутена къща с телена ограда отпред. В двора бе вързано куче. То излая и бебето се разплака.
– Не се тревожи, миличка – успокои я Мери. – Кучето няма да те ухапе.
Влязоха в къщата. Беше много мръсно и навсякъде имаше деца. Децата също бяха мръсни. Бяха шумни и на всякаква възраст. Някои от тях бяха в колички или с различни физически недъзи.
– Здрасти, Мери – каза едно момиче инвалид. – Какво правиш тук?
– Дойдох да видя Мама – каза тя.
– Горе е. Не се чувства много добре.
– Благодаря ти.
– Мери, това твоето бебе ли е? – попита момичето.
– Не – отвърна Мери, прехапвайки отново устни. – На една приятелка е, само я гледам.
– Как е Харвард?
– Супер.
– Обзалагам се, че имаш само отлични оценки.
Мери сви рамене.
– Толкова си скромна, Мери. Още ли си в отбора по плуване?
Мери пак сви рамене. Качи се на горния етаж, за да види Мама.
Мама беше ужасяващо затлъстяла бяла жена. Мери бе слабо черно момиче. Мама очевидно не можеше да е биологичната майка на Мери.
– Здрасти, Мама. Весела Коледа – каза Мери и целуна дебелата жена по бузата.
– Здрасти, Мери. Мис Бръшлянова лига. Не очаквах да те видя отново тук, в добрия стар приемен дом. Това твоето бебе ли е?
Мери въздъхна.
– Да.
– Колко жалко – каза Мама. – Умно момиче като теб да си оплеска така живота. Не ти ли казвах да не правиш секс? Не ти ли казвах винаги да се пазиш?
– Да, Мама – прехапа устни Мери. – Мама, може ли с бебето да останем при теб за малко? Реших да напусна за малко училище, докато уредя някои неща. Много ще ми помогнеш.
– О, Мери. Иска ми се да можех да ти услужа, но къщата е претъпкана. Няма никакво място. А и си прекалено голяма, щатът няма да ми плаща за теб.
– Мама, няма къде другаде да отида.
– Мери, ето какво си мисля, че трябва да направиш. Мисля, че трябва да се свържеш с бащата на бебето.
Мери поклати глава.
– Наистина не го познавам добре.
– Тогава трябва да дадеш бебето за осиновяване.
Мери отново поклати глава.
– Не мога да го направя.
Прибра се в общежитието. Събра багаж за бебето. Пъхна Елмо в чантата. Едно момиче от съседна стая намина да я види.
– Здрасти, Мери! Къде отиваш?
Мери се усмихна широко.
– Мислех да се поразходим до брега – каза тя. – Бебето обича плажа.
– Не е ли малко студено за такава разходка? – попита момичето.
– Не чак толкова – отвърна Мери. – Ще си облечем най-топлите дрехи. А и през зимата на плажа е много хубаво.
Момичето сви рамене.
– Сигурно е така.
– Когато бях малка, татко ми ме водеше постоянно на плажа.
Мери остави плика с парите в общежитието на бавачката. На гарата купи с кредитната си карта билети за влака и ферибота до Алис Айлънд.
– За бебето не ви е нужен билет – каза жената на гишето.
– Добре – кимна Мери.
Когато стигна до Алис Айлънд, първото нещо, което видя, бе една книжарница. Влезе вътре, за да се стоплят с бебето. Зад щанда стоеше мъж. Имаше сърдито изражение и носеше кецове "Конвърс".
В книжарницата звучеше музика. Песента беше "Желая ти Весела Коледа"[80].
– Тази песен винаги ме натъжава – каза един клиент.
– Това е една от най-тъжните песни, които някога съм слушал. Защо някой би написал толкова тъжна коледна песен?
– Търся нещо за четене – каза Мери.
Сърдитият мъж зад щанда стана малко по-ведър.
– Какви книги харесвате?
– О, всякакви, но любимите ми са онези, в които героят се сблъсква с много трудности, но в края ги преодолява. Знам, че в живота не става така. Може би затова са ми любими.
Продавачът каза, че има идеалната книга за нея и отиде да я вземе, но когато се върна, Мери я нямаше.
– Госпожице?
Той остави книгата на щанда, в случай че момичето се върне.
Мери бе на плажа, но бебето не беше с нея. Преди бе участвала в отбора по плуване. Беше доста добра и в гимназията спечели щатския шампионат. В този ден вълните бяха големи и водата бе студена, а Мери не беше плувала отдавна.
Влезе смело, заплува навътре, покрай фара, и не се върна обратно.
– Поздравления – каза Мая на Джон Фърнес по време на приема. В ръката си стискаше навитата рекламна тениска. Амелия държеше сертификата ѝ: трето място.
80
"Have Yourself a Merry Little Christmas" – една от най-популярните коледни песни в англоезичния свят. Първоначално е изпълнена от Джуди Гарланд във филма "Ще се срещнем в Сейнт Луис", 1944 г. – Б. Пр.