Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
Мая бе нервна и леко развълнувана, когато предаде разказа си на мистър Балбони.
– "Разходка до плажа" – прочете той заглавието.
– Разказва се от гледна точка на пясъка – каза Мая. – В Алис е зима и на пясъка му липсват туристите.
Мистър Балбони се размърда и тесните черни кожени панталони, които винаги носеше, изскърцаха. Той ги окуражаваше да наблягат на позитивното и същевременно да четат и вникват в текстовете критично и информирано.
– Хъм, това е доста провокативно описание.
– Шегувам се, мистър Балбони. Опитала съм се да избягам от антропоморфизацията.
– Нямам търпение да го прочета – каза той.
Следващата седмица мистър Балбони обяви, че ще прочете на глас един разказ, и всички се изпънаха леко на местата си. Беше вълнуващо, когато избираха твоя разказ за четене, макар това да означаваше, че ще бъде критикуван. Беше вълнуващо да те критикуват и анализират.
– Е, какво мислим за текста? – попита класа мистър Балбони, когато свърши.
– Без да се обиждате – започна Сара Пип, – но диалогът не струва много. Разбирам какво ще направи героят, но защо авторът не използва повече конфликт и напрежение? И защо в трето лице? И в сегашно време? Така писането ми се струва някак детинско.
Сара Пип имаше блог – "Книжният свят на парцаления еднорог", в който правеше ревюта на книги. Постоянно се хвалеше с безплатните копия, които ѝ изпращаха издателите.
Били Либерман, който пишеше за проблемни момчета, преодоляващи свръхестествени и родителски пречки, каза:
– Дори не разбрах какво ще стане накрая. Объркващо е.
– Мисля, че е двусмислено – обясни мистър Балбони.
– Помните ли миналата седмица, когато говорихме за двусмислието?
Маги Маркакис, която бе в този свободно избираем час единствено защото имаше проблем с графика си с часовете по математика и дебати, каза, че разказът ѝ е харесал, но е забелязала несъответствия в пасажите, засягащи някои финансови моменти.
Абнър Шоше го разкритикува по няколко линии. Не харесваше разказите с герои, които лъжат ("писнало ми е от разказвачи, на които не можеш да вярваш" – в курса бяха говорили за тази концепция преди две седмици), и още по-лошо – смяташе, че в историята не се случва нищо. Това не засегна Мая, защото всичките разкази на Абнър завършваха по един и същи начин – оказваше се, че са били сън.
– Има ли нещо, което ви харесва в разказа? – попита мистър Балбони.
– Правописът – отвърна Сара Пип.
– Харесва ми колко е тъжен – каза Джон Фърнес. Той имаше дълги кафяви мигли и прическа на момчешки попидол. Беше написал разказ за ръцете на баба си, който бе накарал дори коравосърдечната Сара Пип да се разплаче.
– И на мен – каза мистър Балбони. – Като читател харесах и реагирах на много от нещата, които вие изтъкнахте като неясни и проблемни за вас. Хареса ми донякъде сухият, формален стил и двусмислеността. Не съм съгласен с коментара за "недостоверния разказвач" – може би трябва да обсъдим тази концепция отново. Не мисля и че финансовите моменти са представени зле. След всичко казано и прочетено смятам, че този разказ заедно с "Ръцете на баба ми" на Джон са двата най-хубави разказа в класа през този срок и ще бъдат предложени на училищното ръководство, за да представят гимназията "Алистаун" на окръжното състезание за къс разказ.
Абнър изпъшка.
– Не казахте кой е написал другия разказ.
– Да, разбира се. Мая. Поздравления за Джон и Мая.
Мая се опита да не изглежда прекалено самодоволна, когато останалите заръкопляскаха.
– Страхотно е, нали? Че мистър Балбони ни избра – каза Джон след часа. Беше я последвал до шкафчето ѝ, но Мая не разбираше защо.
– А-ха – каза тя. – Хареса ми разказът ти.
Беше го харесала, но наистина искаше тя да спечели. Първата награда бяха ваучер за 150 долара в "Амазон" и купа.
– Какво ще си купиш, ако спечелиш? – попита Джон.
– Не книги. Имам всичко от татко.
– Късметлийка си – каза Джон. – Иска ми се да живеех в книжарница.
– Живея над книжарница, не в нея, и не е чак толкова страхотно.
– Обзалагам се, че е – отметна той кестенявата коса, паднала над очите му. – Майка ми иска да знае дали си съгласна да пътуваме заедно за церемонията.
– Но ние разбрахме едва днес! – каза Мая.
– Познавам майка си. Винаги иска да дели разходите за пътуване. Питай баща си.
– Проблемът е, че баща ми ще иска да дойде, а той не шофира. Така че вероятно ще помоли кръстницата или кръстникът ми да ни закарат. Майка ти сигурно също ще иска да присъства. Не знам дали ще се поберем в една кола.