Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
Мая бе изтощена, имаше чувството, че разговарят от половин час.
Джон ѝ се усмихна и перчемът му леко подхвръкна.
– Няма проблем. Може би ще имаме възможност да пътуваме заедно някъде другаде.
Награждаването се проведе в гимназията на Хаянис. Въпреки че бе просто физкултурният салон на училището – миризмата на топки от всякакъв вид се усещаше остро – и церемонията още не бе започнала, всички говореха с приглушени гласове като в църква. Тук щеше да се случи нещо важно и свързано с литературата.
От четирийсетте разказа, постъпили от двайсет училища, щяха да бъдат прочетени пред всички само три. Мая се бе упражнявала, като четеше разказа си пред Джон Фърнес. Той ѝ препоръча да си поема по-често дъх и да забави малко темпото. Тя упражнява многократно дишане и четене, което не е толкова лесно, колкото може човек да си помисли. Джон също прочете разказа си пред нея. Тя го посъветва да използва естествения си глас, а не да чете с онзи, фалшивия глас като на водещ на новините. "Знаеш, че ти харесва", ѝ каза той. Сега ѝ говореше с този глас постоянно. Беше дразнещо.
Мая видя мистър Балбони да разговаря с жена, която можеше да бъде само учителка от друго училище. Носеше учителски дрехи – рокля на цветя и бежова жилетка с бродирани снежинки върху нея – и кимаше ентусиазирано на всяка дума на мистър Балбони. Той, естествено, бе облечен с кожените си панталони и с кожено яке – все пак не беше в час, а навън, така че на практика носеше кожен костюм. Мая се замисли дали да не го запознае с баща си, защото искаше Ей Джей да чуе как той я хвали. От друга страна, не ѝ се щеше Ей Джей да я засрами по някакъв начин. Миналия месец в книжарницата го бе представила на учителката си по английски, мисис Смит, и той веднага напъха в ръцете ѝ една книга, казвайки: "Този роман ще ви хареса много. Изключително еротичен е". На Мая ѝ се прииска да умре на място.
Ей Джей беше с вратовръзка, а Мая носеше дънки. Първоначално бе облякла роклята, която Амелия ѝ избра, но после реши, че роклята показва, че мисли прекалено много за наградата. Амелия, която тази седмица бе в Провидънс, каза, че ще дойде направо в гимназията, но навярно щеше да закъснее. Мая знаеше, че тя ще се натъжи заради роклята.
От подиума се разнесе звук и потупване по микрофона. Учителката с жилетката на снежинки ги поздрави с добре дошли на Гимназиалното състезание на окръг Айлънд за къс разказ. Похвали всички кандидати за тяхното разнообразие и емоционално внушение. Каза колко обича работата си и как би искала всички да бъдат победители. После обяви първия финалист.
Разбира се, беше Джон Фърнес. Мая седеше на стола си и слушаше. Разказът ѝ се стори малко по-добър, отколкото помнеше. Харесваше ѝ как бе сравнил ръцете на баба си с хартиена кърпичка. Погледна към Ей Джей, за да види реакцията му. Имаше разсеяно изражение, което тя разпозна като скука.
Вторият разказ бе от Вирджиния Ким от гимназия "Блекхарт". "Пътуването" бе за осиновено дете от Китай. Ей Джей кимна няколко пъти. Личеше, че харесва този разказ повече от "Ръцете на баба ми".
Мая започна да се тревожи, че изобщо няма да бъде избрана. Зарадва се, че е облякла дънките си. Озърна се, за да потърси най-бързия начин за измъкване от салона. Амелия стоеше права до вратата. Вдигна палец към нея, за да я окуражи.
– Роклята? Какво стана с роклята? – оформиха безмълвен въпрос устните ѝ.
Мая сви рамене и се обърна, за да чуе остатъка от "Пътуването". Вирджиния Ким носеше черна кадифена рокля с бяла якичка като на Питър Пан. Четеше с много тих глас, на места снижаващ се почти до шепот. Сякаш искаше всички да се наведат напред, за да я слушат.
За нещастие, "Пътуването" бе безкрайно, почти пет пъти по-дълъг от "Ръцете на баба ми", и след известно време Мая спря да слуша. Полетът до Китай сигурно е по-кратък, помисли си тя.
Ако "Разходка до плажа" не беше в челната тройка, трябваше да изслуша още един разказ и да остане за приема след това. Щеше да има бисквитки и рекламни тениски. Но кой иска да остава за приема, ако не е бил поне номиниран за най-добър разказ.
Ако я изберяха, нямаше да се ядоса, дори да не спечели.
Ако Джон Фърнес спечелеше, щеше да се опита да не го мрази.
Ако Мая спечелеше, може би щеше да дари ваучера си за благотворителност. Например за деца в неравностойно положение или сираци.
Дори да загубеше, нямаше да е проблем. Не беше написала разказа, за да спечели награда или за да изпълни задачата на преподавателя си. Ако бе искала просто да напише нещо, можеше да пише за Пъдълглъм. Курсът по творческо писане се оценяваше с "взел/невзел", не с оценки.
Беше ред да обявят третия разказ и Мая сграбчи ръката на Ей Джей.