Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
– О, това си е проблем.
Мая обясни задачата:
– Трябва да е някой важен за теб. Някой, който е починал, може би, или някой, когото ти се иска да познаваш по-добре.
– Защо не напишеш за майка си?
Мая поклати глава. Не искаше да нарани чувствата на Амелия, но това ѝ се струваше прекалено очевидно като обяснение.
– Знам съвсем малко за нея, също както и за биологичния си баща.
– Живяла си с нея две години. Знаеш името ѝ и имаш някаква представа за живота ѝ. Това може да ти послужи за начало.
– Знам всичко, което ми е нужно да знам за нея. Имала е своя шанс и е прецакала нещата.
– Това не е вярно – каза Амелия.
– Предала се е, нали?
– Вероятно е имала своите причини. И е направила най-доброто, което е могла.
Майката на Амелия бе починала преди две години от рак и макар понякога отношенията им да бяха напрегнати, сега Амелия усещаше липсата ѝ с болезнена острота. До самата си смърт я тормозеше, като всеки месец ѝ пращаше по пощата ново бельо. През целия ѝ живот на Амелия не ѝ се бе налагало да си купува бельо. Наскоро се бе озовала пред щанда за дамско бельо в магазина и докато минаваше покрай коша с натрупани бикини, се разплака. Вече никой никога няма да ме обича толкова много.
- Някой, който е починал? – каза Ей Джей по време на вечеря. – Какво ще кажеш за Дениъл Париш? Бяхте добри приятели с него.
– Когато бях съвсем малка – отвърна Мая.
– Не реши ли да станеш писател заради него? – попита Ей Джей.
Мая изпуфтя с досада.
– Не.
– Тя си падаше по него, когато бе малко момиченце – довери баща ѝ на Амелия.
– Татко! Това не е вярно.
– Първото ти литературно увлечение е важно нещо – каза Амелия. – Моето беше Джон Ървинг[76].
– Лъжеш – каза Ей Джей. – Била е Ан М. Мартин[77].
Смеейки се, Амелия си наля още една чаша вино.
– Да, всъщност си прав.
– Радвам се, че двамата намирате това за толкова забавно – каза Мая. – Вероятно ще се проваля и после ще свърша като майка ми.
Стана от масата и се втурна към стаята си. Апартаментът им обаче не беше подходящ за драматични излизания и тя си удари коляното в една лавица за книги.
– Това място е прекалено тясно! – извика, влезе в стаята си и тръшна вратата зад себе си.
– Да отида ли при нея? – прошепна Ей Джей.
– Не. Нуждае се от пространство. Тя е тийнейджърка. Нека изпусне парата малко.
– Може би е права – каза той. – Това място е прекалено тясно.
Ей Джей и Амелия започнаха да търсят къща по обявите веднага след сватбата и продължаваха да го правят. Откакто Мая бе станала тийнейджърка, апартаментът с една баня над книжарницата се бе свил по магически начин. През половината време на Ей Джей му се налагаше да ползва тоалетната в книжарницата и да избягва сблъскването с Мая и Амелия. Клиентите бяха по-любезни и възпитани от тези двете. Освен това бизнесът се развиваше добре – поне беше стабилен – и ако се преместеха, можеше да използва горния етаж, за да разшири детския отдел с място за четене на приказки, а можеше да добави и отдел с подаръци и поздравителни картички.
На Алис Айлънд къщите, които можеха да си позволят с техните доходи, бяха по-скоро малки и стари, като за млади семейства, нетърпеливи да имат нещо свое – с по една-две спални, а Ей Джей смяташе, че отдавна е преминал фазата на "новодомците", които се радват на собствен дом, какъвто и да е той. Странни кухни и още по-странно разпределение на стаите по етажите, прекалено тесни пространства и злокобни шумове, идващи от мазето, и притеснително скърцащи основи. От началото на търсенето им на нова къща Ей Джей се сещаше със съжаление поне по сто пъти на ден за изгубения "Тамерлан".
По-късно същата вечер Мая намери бележка, пъхната под вратата си.
Мая, ако си зациклила, четенето ще ти помогне.
"Хубавици" на Чехов, "Куклената къща", Катрин Мансфийлд; "Идеален ден за лов на рибка бананка", Дж. Д. Селинджър; "Шоколадови сладки" или "Да пиеш кафето си другаде", и двата на Зи Зи Пакър; "В гробището, където е погребан Ал Джолсън" на Ейми Хемпел; "Дебелак" на Реймънд Карвър; "Индианското селище" на Хемингуей[78]
Трябва да ги имаме всичките долу. Просто попитай, ако не намираш нещо, въпреки че ти знаеш кое къде се намира по-добре от мен.
Обичам те, татко
Тя пъхна листа в джоба си и слезе в книжарницата, която бе затворена през нощта. Завъртя поставката с разделители – Здравей, въртележко! – и тръгна към отдела с художествената литература за възрастни.
76
Джон Ървинг (John Irving, 1942) – "Светът според Гарп", "Правилата на дома" и др. В България са издадени други негови книги от изд. "Обсидиан". – Б. Пр.
77
Ан М. Мартин (Ann Matthews Martin, 1955) – американска авторка на детски книжки. – Б. Пр.
78
"Хубавици", "Избрани творби в 8 тома", т. 2, изд. "Народна култура", 1987 г.; публикуван в "Избрани разкази", Катрин Мансфийлд, изд. "Ентусиаст", 2012 г.; публикуван в "Девет разказа", Дж. Д. Селинджър, изд. "Дамян Яков", 2009 г.; "Brownies", "Drinking Coffee Elsewhere", ZZ Packer (1973); "In the Cemetery Where A1 Jolson Is Buried", Amy Hempel (1951); "Fat", Raymond Carver, публикуван в "Старецът и морето", повести и разкази, изд. "Отечество", 1982 г. – Б. Пр.