Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
Джон сви рамене и косата му се отметна назад, после пак падна над очите му.
– Мисля, че ти трябваше да спечелиш. Но е суперяко, че и двата разказа от гимназията ни са финалисти.
– Може би мистър Балбони е добър учител.
– Може да си поделим ваучера ми за книги, ако искаш – каза Джон.
Мая поклати глава. Не искаше да получава наградата по такъв начин.
– Какво щеше да си купиш с него? – попита Джон.
– Щях да го дам за благотворителност. За бедни деца.
– Сериозно? – изненада се Джон, заговаряйки с новинарския глас.
– Татко не обича много онлайн пазаруването.
– Не си ми сърдита, нали?
– Не. Радвам се за теб. Само наште! – ощипа го тя по рамото.
– Ох!
– Хайде, ще се помотая малко. Ще се видим после. Трябва да хванем автоферибота до Алис.
– Ние също – каза Джон. – Ще имаме много време да се мотаем заедно после.
– Татко има работа в книжарницата.
– Ще се видим тогава в училище – каза отново с новинарския глас Джон.
На връщане в колата Амелия поздрави Мая, че се е класирала сред финалистите и че е написала такъв чудесен разказ. Ей Джей не каза нищо.
Мая си мислеше, че татко ѝ е разочарован от нея, но точно преди да слязат от колата, той заговори:
– Тези конкурси никога не са честни. Всеки си има свой собствен вкус и това е едновременно и чудесно, и ужасно. Става дума за личния вкус и за определената нагласа на група хора в един определен ден. Трябва да се вземе предвид и че двама от финалистите бяха момичета, което със сигурност е наклонило везните в полза на единственото момче, дори и на подсъзнателно ниво. Или пък бабата на някой от съдиите е починала миналата седмица, заради което този разказ му е повлиял особено силно. Никой не знае. Но ето какво знам аз: "Разходка до плажа" от Мая Тамерлан Фикри е разказ, написан от писател.
Мая си помисли, че ще я прегърне, но той стисна и раздруса ръката ѝ така, както би го направил с колега или с някой автор, дошъл в книжарницата.
Хрумна ѝ едно изречение: В деня, в който баща ми стисна ръката ми, разбрах, че съм писател.
Точно преди края на учебната година Ей Джей и Амелия направиха оферта за къща. Намираше се на десет минути път от магазина, във вътрешността на острова. Въпреки че имаше четири спални, две бани и спокойствието, от което според Ей Джей се нуждае всеки млад писател, къщата не беше представата на никого за идеалния дом. Последната ѝ собственичка бе починала в нея. Не беше искала да напуска къщата, но и не бе правила нищо, за да я поддържа в добро състояние през последните петдесет и повече години. Таваните бяха ниски, стените бяха облепени с тапети от няколко различни епохи, които се лющеха един след друг, основите бяха нестабилни. Ей Джей я нарече "къща за след десет години", имайки предвид, че след десетина години може би щеше да става за живеене. Амелия я нарече "проекта" и се захвана веднага за работа. Мая, която току-що бе изчела трилогията "Властелинът на пръстените", я нарече Торбодън[81]. "Защото прилича на място, в което би могъл да живее хобит"
Ей Джей целуна дъщеря си по челото. Бе щастлив, че е възпитал и отгледал такава фантастична откачалка.
"Издайническото сърце"[82]
Е.А. По, 1843 г.
Вярно е!
Мая, може би не знаеш, че имах съпруга преди Амелия и друга професия, преди да стана книжар. Някога бях женен за жена на име Никол Евънс. Обичах я много. Тя загина в автомобилна катастрофа и една голяма част от мен беше мъртва дълго време след това, вероятно до твоята поява в живота ми.
С Никол се запознахме в колежа и се оженихме в годината, преди да завършим. Тя искаше да стане поетеса, но междувременно работеше с неохота по докторската си дисертация за жените поетеси от XX век (Ейдриън Рич, Мериан Мур, Елизабет Бишъп; о, как само мразеше Силвия Плат[83]).
Аз се занимавах с докторската си дисертация по американска литература. Дисертацията ми бе върху описанията на болестите в творбите на Е. А. По – тема, която не само никога не бях харесвал, но в крайна сметка започнах и да ненавиждам. Ник каза, че сигурно има и по-хубав, по-щастлив начин да осъществим мечтата си за живот, посветен на литературата. "Да бе, и какъв ще е той", попитах аз. И тя предложи: "Собственици на книжарница". "Разкажи ми повече", настоях аз. "Знаеш ли, че в родния ми град няма книжарница?" "Наистина ли? Алис Айлънд изглежда като място, което заслужава да има такава. " "Знам, отвърна тя. Едно място не е истинско място без книжарница." И така, напуснахме университета, зарязахме дисертациите си, взехме парите от тръстовия ѝ фонд и отворихме "Айлънд Букс". Нужно ли е да казвам, че изобщо нямахме представа с какво се захващаме?
81
Торбодън – домът на Билбо и Фродо Бегинс. – Б. Пр.
82
"The Tell-Tale Heart" – разказът се смята за класически пример за готическия жанр и е един от най-прочутите разкази на По. – Б. Пр.
83
Ейдриън Рич (Adrienne Rich, 1929-2012) – поетеса, есеистка и феминистка, изключително популярна и социално ангажирана; Мериан Мур (Marianne Moore, 1887-1972) – поетеса модернист и писателка, известна с иронията и чувството си за хумор; Елизабет Бишъп (Elizabeth Bishop, 1911-1979) – поетеса и авторка на къси разкази; Силвия Плат (Sylvia Plath, 1932-1963) – писателка и поетеса, знакова фигура за американската литература. – Б. Пр.