Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
В годините след катастрофата на Никол често си представях какъв щеше да бъде животът ми, ако бях завършил дисертацията си.
Но аз се отклоних.
Това несъмнено е най-известният разказ на Е. А. По. В кутията, на която е изрисувана еднодневка, ще намериш бележките ми и двайсет и пет страници от дисертацията ми, повечето свързани с "Издайническото сърце", ако се интересуваш да прочетеш за нещата, които татко ти е вършил в един друг живот.
Ей Джей Ф
- Това, което ме притеснява най-вече в една история, е недовършеният край – каза заместникът на Ламбиаз Дъг Липман и сложи в чинията си четири миникиша от ордьоврите, които началникът му бе осигурил. През дългите години, в които ръководеше читателския клуб "Изборът на полицая", Ламбиаз бе научил, че най-важното нещо – дори повече от книгата в ръка, е изобилието от храна и напитки.
– Заместник – каза Ламбиаз, – вземай най-много по три киша, иначе няма да има достатъчно за всички.
Дъг Липман върна единия киш на подноса.
– Например какво, по дяволите, стана с цигулката? Пропуснах ли нещо? Безценен "Страдивариус" не изчезва просто така във въздуха.
– Добър въпрос – отбеляза Ламбиаз. – Някой иска ли да добави нещо?
– Знаете ли какво не понасям? – обади се Кейти от "Убийства". – Не понасям калпавата полицейска работа. Когато описват някой, който не носи ръкавици, ми се иска да изкрещя: Разкарай се, замърсяваш ми местопрестъплението!
– Дивър никога не го допуска – каза Силвио от "Експедиция".
– Ех, ако всички можеха да пишат като Дивър – съгласи се Ламбиаз.
– Но май повече от калпавата работа мразя, когато всичко се разгадава прекалено бързо – продължи Кейти от "Убийства". – Това дори Дивър го прави. Понякога е нужно време, за да се изяснят обстоятелствата. Месеци, години. Налага ти се да живееш с някой случай дълго време.
– Добър коментар, Кейти.
– Тези миникишове са великолепни впрочем.
– От "Костко" са – каза Ламбиаз.
– Мразя женските персонажи – каза Роузи пожарникарката. – Полицайките винаги са бивши модели от семейства на ченгета. И винаги имат един-единствен недостатък.
– Гризе си ноктите – допълни Кейти. – Косата ѝ е прекалено буйна. Има голяма уста.
Роузи се разсмя.
– Сякаш е една обща фантазия на писателите за жената в униформа.
– Не знам – каза заместник-началникът Дейв. – Харесвам тази фантазия.
– Може би идеята на писателя е била, че цигулката изобщо не е важна – върна се към темата Ламбиаз.
– Разбира се, че е важна – каза Дейв.
– Може би идеята е как цигулката засяга живота на всички – продължи Ламбиаз.
– Ууу – каза пожарникарката Роузи и наведе палец надолу. – Ууу!
От мястото си зад щанда Ей Джей слушаше дискусията. От дузината и даже повече читателски клубове, които се провеждаха в книжарницата, този на началника на полицията му бе най-любимият. Ламбиаз се провикна към него:
– Помощ, Ей Джей. Невинаги е задължително да разбереш кой е откраднал цигулката, нали?
– От моя опит съдя, че една книга е по-задоволителна за читателите, ако това стане ясно – каза книжарят. – Въпреки че аз самият нямам нищо против двусмислеността.
Аплодисментите на групата заглушиха всичко след думата "ясно".
– Предател – провикна се Ламбиаз.
Ей Джей сви рамене. В този момент в книжарницата влезе Исмей. Групата се зае отново да обсъжда книгата, но Ламбиаз не можа да се въздържи и се зазяпа в нея. Беше облечена в бяла лятна рокля с дълга набрана пола, която подчертаваше тънката ѝ талия. Отново бе пуснала дълга червената си коса, която смекчаваше чертите на лицето ѝ. Напомняше му за орхидеите, които бившата му жена някога гледаше в дома им.
Исмей отиде при Ей Джей. Сложи лист хартия на щанда пред него.
– Най-накрая избрах пиесата – каза тя. – Вероятно ще ми трябват около петдесет копия от "Нашият град"[84].
– Истинска класика – каза бившият ѝ зет.
Години след смъртта на Дениъл Париш и половин час след края на читателския клуб Ламбиаз реши, че е минало достатъчно време и може да направи леко проучване.
– Не ми е приятно, че те притеснявам, но дали според теб балдъзата ти би се заинтересувала да излезе на среща с не чак толкова зле изглеждащ на външен вид представител на силите на реда?
– За кого говорим?
– За мен. Шегувах се в частта за не чак толкова зле изглеждащ на външен вид. Знам, че не съм образец на мъжко съвършенство.
84
"Our Town" (1938) – пиеса от американския драматург и писател Торнтън Уайлдър (Thornton Wilder, 1897-1975). – Б. Пр.