Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
– Ти си една невероятно красива жена – каза Ламбиаз.
– Аз съм обикновена.
– Изобщо не е вярно.
– Красотата не е достатъчно добра причина да ухажваш някого, нали знаеш. Постоянно го повтарям на учениците си.
– Хъм, и това е казано от жената, която не иска да чете книги с грозни корици.
– Е, просто те предупреждавам. Може би съм лоша книга с хубава корица.
Той изпъшка.
– Познавам две-три такива.
– Например?
– Първият ми брак. Жена ми бе красива, но зла.
– Значи мислиш, че ще допуснеш същата грешка втори път?
– Не, видях те на лавицата преди години. Прочетох синопсиса и цитатите на гърба. Добър учител. Кръстница. Изявен член на общността. Грижи се за съпруга на сестра си и за дъщеря му. Лош брак, може би грешка на младостта, но полага всички усилия.
– Доста схематично – каза тя.
– Но е достатъчно, за да ме накара да пожелая да прочета книгата – усмихна ѝ се той. – да поръчаме ли десерт?
– Не съм правила секс от години – каза Исмей в колата, когато пътуваха към дома ѝ.
– Добре – отвърна смутено Ламбиаз.
– Мисля, че трябва да правим секс – уточни тя. – Ако искаш, разбира се.
– Искам – каза Ламбиаз. – Но не и ако това означава, че няма да те изведа на втора среща. Не искам да бъда разгрявката за типа, който ще те получи.
Тя се изсмя и го поведе към спалнята си. Свали дрехите си на запалената лампа. Искаше той да види как изглежда жена на петдесет и една години.
Ламбиаз подсвирна с уста.
Мил си, но трябваше да ме видиш преди – каза тя. – Белезите ми си личат.
Един дълъг белег минаваше от коляното до бедрото ѝ. Ламбиаз прокара пръст по него: приличаше на шев върху кукла.
– Да, личат си, но не отнемат нищо от красотата ти.
При катастрофата кракът ѝ бе счупен на петнайсет места и ставата на дясното ѝ бедро бе подменена, но иначе бе добре. Един-единствен път в живота си Дениъл бе този, който бе поел тежестта на удара.
– Боли ли много? – попита Ламбиаз. – Трябва ли да внимавам?
Тя поклати глава и му каза да си свали дрехите.
На сутринта Исмей се събуди преди него.
– Ще направя закуска – каза тя. Той кимна сънливо и Исмей го целуна по обръснатата глава. – Защо се бръснеш? Защото си плешив или защото ти харесва този стил?
– По малко и от двете – отвърна Ламбиаз.
Тя остави кърпа на леглото и излезе от стаята. Ламбиаз започна да се оправя. Отвори по навик чекмеджето на нощното ѝ шкафче и се порови малко из нещата ѝ. Исмей имаше скъпи на вид кремове и лосиони, които миришеха на нея. Той втри малко в дланите си. Отвори гардероба ѝ. Дрехите ѝ бяха малко. Имаше копринени рокли, памучни блузи, вълнени тесни поли и тънки кашмирени жилетки. Всичко беше в елегантните тонове на бежово и сиво, а състоянието на дрехите ѝ бе безупречно. Погледна горния рафт в гардероба, където в оригиналните им кутии бяха грижливо подредени обувките ѝ. Върху една от купчините с кутии видя малка детска раничка в бонбоненорозово.
Опитното му полицейско око веднага забеляза, че детската раничка тук някак си не беше на място. Знаеше, че не бива, но я издърпа и я отвори. Вътре в плик с цип имаше моливи и няколко книжки за оцветяване. Извади една от тях. На корицата бе написано МАЯ. Зад тази книжка имаше друга. Тънка, по-скоро като памфлет, отколкото като книга. Ламбиаз погледна корицата.
ТАМЕРЛАН И ДРУГИ ПОЕМИ ОТ БОСТЪНЕЦА
По корицата имаше драсканици с цветни моливи.
Ламбиаз не знаеше какво да мисли.
Мозъкът му на ченге веднага защрака и формулира няколко въпроса. 1) Това ли е откраднатият "Тамерлан" на Ей Джей? 2) Защо се намираше у Исмей? 3) Как се бяха появили драсканиците на корицата? Мая ли ги бе направила? 4) Защо "Тамерлан" се намираше в раничка, която вероятно принадлежеше на Мая?
Искаше да изтича на долния етаж и да поиска обяснение от Исмей, но после размисли.
Загледа се в стария ръкопис още няколко секунди.
От мястото си надушваше миризмата на палачинки. Можеше да си представи Исмей в кухнята, застанала пред печката, как ги приготвя. Вероятно носеше бяла престилка и копринена нощница. А може би носеше само престилка. Това щеше да бъде вълнуващо. Може би щяха да правят отново секс. Не на кухненската маса. Не е удобно да правиш секс на кухненска маса, независимо колко еротично изглежда във филмите. Може би на дивана. Може би отново тук, в спалнята. Матракът ѝ бе много мек, а чаршафите и завивките ѝ сигурно струваха хиляди долари.
Ламбиаз се гордееше, че е добър полицай, и знаеше, че трябва да слезе долу, да ѝ се извини за това, което ще направи, и да я разпита.