Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
— Лично аз — отвори уста Джордино за първи път, откакто тръгнаха от руините, — предпочитам да бъда настанен в хотел „Сан Куентин“. — Погледът му бе закован в Дариус. — Там поне хлебарките не са толкова огромни.
Пит се усмихна на думите му, целящи да засегнат шофьора, и обходи с поглед стаята, забелязвайки всяка подробност в нея. Беше малка, не повече от два и седемдесет на три метра. Стените бяха от изкривени дъски, заковани грубо за също тъй изкривени колове, извити навътре и разположени на неравно разстояние един от друг. Нямаше никакви мебели и прозорци, светлина идваше единствено от хоризонталните процепи между дъските и една назъбена дупка в покрива.
— Както гледам — рече той, — това място някога е служило за склад.
— Почти познахте — обади се Дариус. — Германците използвали тази постройка за складиране на артилерийско имущество, когато окупирали острова през четирийсет и втора.
Пит извади цигара и я запали. Ако предложеше и на Дариус, това веднага би накарало този свиреп човек да застане нащрек. Затова Пит отстъпи крачка назад и започна да подхвърля запалката си във въздуха, като всеки път я хвърляше все по-високо. Забеляза, че Дариус я проследява с крайчеца на окото си. На петия път тя падна през пръстите на Пит и изтрака на пода. Той сви рамене и се наведе да я вдигне.
Пит се нахвърли върху Дариус много по-силно, отколкото го бе правил срещу всеки полузащитник или защитник в дните, когато беше във Военновъздушната академия. Отскачайки от грубия дъсчен под, той се хвърли с главата и раменете напред като таран. Миг преди удара се повдигна и уцели Дариус по незащитения му корем точно над колана му. Беше все едно че се бухна с всички сили в тухлена стена и изохка от сблъсъка — имаше чувството, че си е счупил врата. На футболен език това се нарича „блокиране на противника“ — свирепо, осакатяващо блокиране и то можеше да прати повечето неподготвени мъже на болничното легло, а всички други щеше да просне на земята в моментна безпомощност. Всички други, но не и Дариус. Гигантът само изпъшка, преви се леко надве, но сграбчи Пит за бицепсите и го повдигна от пода.
Пит се вкамени. Шокът и болката, които изригнаха от ръцете и врата му, отстъпиха пред крайната изненада от това, че е възможно човек не само да поеме такъв удар и да остане прав, но и да се държи така, сякаш са го потупали леко по рамото. Дариус го притисна в стената и бавно изви тялото му около единия кол на стената. Сега вече болката на Пит започна да се възвръща. Той стисна зъби и загледа лицето на Дариус, отдалечено само на сантиметри от неговото. Имаше чувството, че гръбнакът му всеки момент ще се пропука. Зрението му се замъгли. А Дариус само стоеше със святкащи очи и усилваше натиска.
Изведнъж Пит усети, че натискът спря и с премрежен поглед видя, че Дариус го гледа и мърда устни, мъчейки се да си поеме въздух. Накрая изпусна болезнен стон и подви колене, поклащайки се ту на едната, ту на другата страна.
Джордино, възпрян от фронталния удар на Пит, беше принуден да стои настрани безпомощен, докато Дариус отнасяше Пит, за да го прикове до стената. После, без да се колебае, се втурна през стаята и със скок „ножица“ заби крака в бъбреците на Дариус. Очакваше тялото на гиганта да поеме част от силата на удара. Но се излъга. Беше все едно че топка за хандбал се удари в стена — Джордино отскочи от Дариус и се просна на пода. За миг остана да лежи неподвижен, после със замъглен поглед се изправи на четири крака и тръсна глава, за да прочисти вълните на припадъка, които заплашваха да залеят все още будното му съзнание.
Но закъсня. Дариус пръв се окопити и по грозното му лице се изписа победоносен израз. Той се хвърли върху Джордино с цялата си тежест и затисна по-дребния мъж под себе си. На устните му се появи ехидна усмивка — садистичен знак, че насилието тепърва предстои. Железните му пръсти се обвиха около главата на Джордино и я стиснаха, стиснаха я с неумолимата сила на затварящо се менгеме.
За няколко безкрайни, както му се сториха на Джордино, секунди, той остана да лежи неподвижен, преборвайки се с неимоверната болка, която изригна в черепа му, обгърнат от смазващите длани. После се размърда, бавно вдигна ръце и сграбчи палците на Дариус и започна да ги извива навън. За ръста си Джордино беше як като вол, но не можеше да се сравни с мъжа, който се извисяваше над него. Дариус, който не даваше вид, че чувства извиването на палците си, прегърби рамене и като че ли се изпълни с нова сила.