Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Тишината се възцари постепенно. Гигантският боен кораб напусна орбита и се отдалечи, оставяйки планетата обгърната в радиоактивно сияние. Амбър прехапа устни и хвърли последен поглед през рамо.
Пясък, помисли си тя. Пясъчна планета, но сега бе лишена от пясъка. Атмосферата й блещукаше в разноцветни светлинки.
Ала нямаше време за губене. Камъкът в ръката й я дърпаше надясно, тя го последва и скоро откри друга слънчева система.
В далечината зърна сиянието на белия пламък, който търсеше. Страх изпълни етерното й тяло, докато се приближаваше, и скоро се озова пред материален свят, раздиран от артилерийски обстрели и лазерен огън — рани, които щяха да зараснат скоро, за разлика от тези на облъчения свят. Под нея се простираше градски пейзаж, полуразрушен, облизван от пламъци, сив паваж с алени черти. Отвъд града започваше поле, но земята бе разорана, а дърветата — изкоренени. Из полето тичаха мъже в бронирани костюми. Зад хълмовете настъпваше пясъкът — неизменният белег за присъствието на драки. Амбър се сниши, опитвайки се да събере разпиляното си същество. Вече не се налагаше да търси Джек. Тя бе въздухът, а той огънят и той я всмукна, сякаш тя съществуваше само за да го подхранва.
Последното й усилие бе да се пресегне към Колин.
Колин почувства силен тласък в душата си. В първия миг го стресна, сякаш някой се опитваше да изсмуче съзнанието му като жълтък от черупка на яйце. Вкочанените пръсти на Амбър помръднаха в ръцете му и в следния миг съзнанието му напусна тялото и той се озова изправен пред…
Не, не беше смъртта. Нея я познаваше добре. Беше Джек и още нещо — нещо примитивно и хищно, изпълнено с отчаяното желание да запази собствения си живот… ала надарено с разум и великодушие. Приличаше му на съзнание на ембрион в утробата на майка, принудено да се сблъска с реалността на живота, който още не бе в състояние да разбере.
Амбър го обгърна. „Можеш ли да помогнеш? Мили Боже, губя го…“
Колин усети раната на Джек, но другото съзнание започна да се бори с него, да се съпротивлява, да му пречи да се приближи и дори по-лошо — то изглежда познаваше отлично равнината, в която се намираха. Можеше и възнамеряваше да унищожи Колин. Преподобният опита да се приближи отново и бе отблъснат толкова брутално, че неволно изстена като от силна болка и съзнанието му се раздвои между усещанията в двата свята. Почувства, че губи връзка с Амбър. Единственото, което можеше да направи, бе да покаже на това второ съзнание миг от живота, който го очакваше, преди връзката им да се разкъса напълно и двамата с Амбър да бъдат запокитени из галактиката.
22.
Джек се олюля и се подпря на коляно, пронизан от остра болка под бронята. Една норцитова плоча се откачи от нагръдника му и той изруга. Но болката му помогна да се отърве от налегналата го летаргия. Изправи се отново, очакващ да чуе призивите на Фантом да продължават напред, ала съществото бе замлъкнало.
Противникът ги бе притиснал към земята с ураганен огън. Той провери мрежата за цели, като си даваше сметка, че му предстои да се придвижи напред под непрестанен кръстосан огън. И в този момент усети, че нещо с него не е наред…
— Мили Боже, командире, ти си ранен! — Гарнер се хвърчи в прахоляка зад него и се прикри зад една невисока купчина.
— Близо ли сме вече?
Гарнер обърна глава към него. Стъклото на шлема бе затъмнено и лицето не се виждаше. Но в гласа му се долавяше добре познатият, непресъхващ хумор.
— Двамата с теб, с Арон и с няколко точно метнати гранати ще свършим цялата работа. Стига само да кажеш, че имаш сили…
— Не бери грижа за мен — Джек се извъртя и бръкна в раницата. Докато се надигаше, усети, че е изпуснал лазерната пушка на земята, но я остави да лежи там.
— Командире…
— Само ще ми тежи — прекъсна го Джек. — Вземи каквото ти трябва и зарежи останалото. Ако успеем, няма да оцелеят достатъчно драки, за да ни затруднят. Ако се провалим… е, поне тези, които идват зад нас, ще срещнат по-малка съпротива. Къде е Арон?
— Залегна някъде там — посочи с ръка Гарнер. Младежът лежеше недалеч от тях, между купчини, обрасли с обгоряла трева, която се поклащаше на вятъра като забравено знаме.
В ефира прозвуча ентусиазираният му глас:
— … проблеми с връзката… но съм… готов… когато кажете…
— Готови — извика Джек и замахна с гранатата. — Станете всички! Искам да видя дали ви бива да ме следвате.