Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Над главите им профуча изтребител, следван от свръхзвуков трясък. Джек изви глава и камерите на шлема уловиха замъглено изображение. В покрайнините на града изригнаха няколко експлозии и скоро онази част се обви в тъмен дим.
— Нямаме много време, докараха тежката артилерия.
— Почти приключваме — отвърна Фостермайер.
Джек закрачи по „Галуей“. На два градуса вляво виждаше зейналото гърло на тунела за метрото. Намираше се в бетонен каньон, без възможност да избяга, ако нещо се обърка.
Под краката му потече кехлибарена течност, която се плискаше по подметките му, и продължи надолу по улицата. Синкавият алкохолен пламък бе почти невидим. Реката започна да се влива в метрото, където пламъкът бързо се разгаряше и нагоре се издигаха оранжеви езици. На стълбището изведнъж се появиха драки. Джек зае позиция и откри огън. Поваляше ги веднага щом се подаваха от огнената завеса.
Нещо го блъсна в бронята. Той се олюля назад.
„Господарю, използват куршуми. Предлагам да си намерим прикритие.“
До Джек неочаквано изникна Фостермайер. Постоя за миг, сетне рухна като подкосен в огнената река.
Зловещо свистене и отново удар по бронята. Този път Джек дочу жалостивото скърцане на флексобрънките.
— Сержант!
„Няма го, господарю.“
Джек се озърна и видя още двама от хората си да лежат на улицата. До един от тях се въргаляше разбита раница.
Джек стигна при нея с три скока. Наведе се, измъкна две гранати и хукна назад към входа за метрото.
„Не зная дали това ще ми хареса“ — оплака се Фантом.
— Мисля, че си прав — отвърна Джек. — Гарнер! Поемате към покрайнините още сега! Това е заповед! Съберете се с Вега и потърсете гнездото!
Той активира гранатата и навлезе сред бушуващите пламъци. Изведнъж се зачуди кога ли Фантом бе развил чувство за самосъхранение.
Нещо го удари по лявото рамо, достатъчно силно, за да го завърти на място. Изправи се, активира и втората граната и вдигна ръка.
Костюмът се изпълни с дим и мирис на изгоряло, сякаш се бе пропукал шлемът, макар Джек да знаеше, че не е така. Разнесоха се викове, крясъци, зловещи дракски пощраквания. Зад огнената завеса изникна стена от драки. Той метна гранатите право срещу нея, включи реактивните двигатели и прескочи противниците миг преди да го повали ударната вълна. Приземи се от другата страна и се претърколи. Почувства остра болка в лявото рамо.
— По дяволите! — изруга Джек. — Удариха ме.
„Без майтап, господарю. Има пробойна в костюма.“
Огнестрелни оръжия. Норцитовото покритие на костюма му бе позволило да стигне далеч по-напред от Фостермайер и останалите, но не го правеше неуязвим. Джек застана на колене, после се изправи. Конструкцията на костюма не му позволяваше да го огледа отвън за поражения.
„Фантом, искам да запушиш пробойната. Време е да изчезваме.“
Озърна се. Улицата беше съвсем пуста. Джек си пое дъх и се затича, усещайки как подсилените му със сервоусилватели крака поглъщат разстоянието.
А и предстоеше да се погрижат и за гнездото.
Фантом бе съсредоточил вниманието си върху разкъсаната плът. Беше му студено, постоянно студено и енергийните запаси в бронята на Джек вече не стигаха, за да поддържа нормално съществуване, камо ли за регенерация. От раната бликаше кръв и попиваше в порьозната тъкан на подплатата. Напълно забравил за битката отвън, сега Фантом трябваше да се съпротивлява на собствената си природа.
Той вкусваше живот. Познаваше този аромат. Пееше в него, изпълваше го със сила.
Фантом знаеше, че Джек умира, ала същевременно усещаше, че той самият отново се пробужда за живот, за първи път от много студени месеци насам.
Всичко това беше заради кръвта. Заради бликащата алена, топла течност.
Извиращият фонтан на живота. От който Фантом все още не смееше да вкуси.
Поне засега.
Сетивата му долавяха туптенето на сърцето на Джек. Би могъл да му помогне да се възстанови, достатъчно бе да приближи двата разкъсани края на раната. Да спре кървенето… и после да отнесе Джек някъде в безопасност. Ако изобщо имаше безопасно място на тази планета.
Но би могъл и да вкуси сам от живителната сила и отново да започне да расте.
Душата му потръпна.
Подплатата потрепери. От вътрешната й страна започнаха да растат миниатюрни власинки. Тънички като косми. Леки като перце. Търсещи живота, за който Фантом жадуваше. Изсмукващи сокове, от които се нуждаеше новото му тяло.