Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)

Околните звуци бавно се връщаха. Джек се изправи. Чу свистене, последвано от звън на рикоширащи в бронята му куршуми, сетне усети раздираща болка в бедрото. „Проклятие — изруга наум, докато падаше на коляно и се извърташе. — Май този път няма да успея да се измъкна цял-целеничък!“

И тогава изведнъж се възцари тишина… само някъде отдалеч се чуваше пронизително пищене, което се усилваше. Той вдигна глава и огледа потъмнялото небе. Точно отгоре се появи звезден крайцер, който се снижаваше бързо. Струите от реактивните му двигатели вдигаха прахоляк.

Ремонтната група бе пристигнала.

Джек измъкна дясната си ръка от ръкавицата и избърса мокрото си лице. Кожата му лепнеше.

Чу се пукот в ефира.

— Благодаря ви, командир Сторм. Районът е чист, спускам ремонтната група. Бъдете готови за евакуация. Моля потвърдете.

Джек се покашля, все още замаян от стремителния ход на събитията.

— Говори командир Сторм. Ако обичате, повторете.

Смях.

— Какво има, Джек? Последният залп да не ти е спукал тъпанчетата? Нищо не помръдва долу край теб, освен доминионска броня. Събирайте се и се отправяйте към зоната за евакуация. Предполагам, че някои от вас се нуждаят от лекарска помощ.

Джек премигна и се озърна. Едва сега откри, че танцуващите светлинки на лазерния огън са изчезнали. Наведе се и вдигна Гарнер. От зейналата в гърдите му рана продължаваха да излизат кървави мехури. Джек огледа набързо пораженията. Дръпна ръката на Гарнер и я постави върху обгорения отвор. До него изникна Арон и му помогна да подхванат ранения от двете страни. Чак тогава Джек си помисли, че и този път бяха надвили драките.

— Хайде, момчета, да ви прибираме у дома — подканиха ги от кораба.