Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)

— Сядай тук! — нареди Амбър на Джек. — Или искаш да те съборя насила?

Рицарят повдигна рамене, но явно размисли и се подчини неохотно. Отпусна се в количката, нагласи подлакътниците и включи двигателя. Колин и Амбър се изравниха с него.

— Виж — заговори Джек, — докторите не казаха, че е необходимо.

— Докторите — повтори презрително Амбър. — Същите, дето изписаха тази сутрин Гарнер? Малко преди да припадне?

— Случаят е различен. Гарнер прекара обратния път в криогенна капсула. Те мислеха, че там се е излекувал.

Амбър препречи пътя на Джек и го принуди да спре количката. Погледът й беше строг.

— Само още едно оплакване от теб и ще кажа на Пепус и Баадластър, че си здрав и можеш да прекараш остатъка от деня в тяхната компания.

— Е — засмя се Колин, — това си е съществена заплаха.

Джек също се усмихна, макар и пресилено, и вдигна ръка.

— Предавам се.

— Добре. Сега насочи това нещо, накъдето трябва и да тръгваме.

Колин се изравни с Амбър.

— Не бива да си толкова строга с него — прошепна й.

Тя сбърчи нос.

— Зная. Но когато е нужно чудо, за да бъде спасен… когато осъзнаваш, колко безпомощен си… — тя млъкна и спря, загледана в тревата. — Трябва да намеря начин да налея малко разум в тази твърда фермерска глава. Знам какво е да носиш костюм… мислиш се за непобедим. Ала никой не е. И колкото по-скоро го проумее, толкова по-сигурно е, че ще се върне при мен.

Колин въздъхна.

— Още една причина, мила моя — рече той, — толкова много от нас да вярват в Бога. — Улови я за ръката, наведе се и я целуна по бузата. — Няма да продължавам с вас, защото положението е деликатно и не желая да си имам търкания с Пепус.

Амбър се огледа. Джек я чакаше на няколко метра по-нататък.

— Някакви новини от Денаро?

Старият проповедник се усмихна.

— И ти се сещаш за онзи немирник, нали? Ще ти кажа до един-два дена. — Той се поклони леко, обърна се и се отдалечи.

Амбър помогна на Джек да се изправи. Дори да бе забелязал заякналите й ръце, той не каза нищо. Вместо това попита:

— Къде е Фантом?

— В работилницата. Костюмът е доста повреден. Отскочих дотам вчера, след като те навестих. Той ще се оправи. Всъщност ми се стори малко… променен.

Джек помълча, преди да отговори.

— Мисля, че той умира. Вече не му давам онова, от което има нужда.

— Джек!

— Не зная какво да правя. Чудя се дали да не го предадем в някоя университетска лаборатория.

— За Бога! Там ще умре със сигурност. И на коя лаборатория имаш вяра?

Мълчанието на Джек потвърди опасенията й. Тя го побутна леко.

— Хайде да не стърчим на едно място.

— Сигурно пак искаш да ме вкараш в леглото — захили се той.

— Мисли позитивно — подхвърли Амбър и отвори вратата. Когато влязоха в апартамента, Джек се надигна, подпря се на рамото й, докато овладее болката в бедрото, и си пое мъчително въздух. Тя остави щорите спуснати.