Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Някога това е бил цветущ град, преди бомбардировките на драките да го превърнат в руини. Докато крачеше, Джек се опитваше да прогони нарастващото отчаяние.
Не само стъкла хрущяха под краката му, но и човешки кости. Евакуацията беше закъсняла. Виждаха се останки от разбити кораби, обгорени корпуси, опушени скелети вътре.
Всичко наоколо носеше белези от жестокото нашествие на драките — най-вече енергийната инсталация и системата на щита. Много дни преди идването на Рицарите. Дни и нощи на агресия срещу една неподготвена за война планета.
Ръкавиците го гъделичкаха на китките, напомняха му, че оръжията са активирани. Джек спря недалеч от пресечката с метрото. Малко по-нататък би трябвало да са драките, които бяха устроили засада на Червеното крило, а сега дебнеха и Синьото.
Той надзърна в картата.
— Фостермайер, Синьо крило, докладвай за местоположението си.
— Да, сър, приближаваме кръстовището на Десета и „Галуей“.
— Гарнер е, вървим по Осма към „Галуей“.
— Тук Пийчис, на пресечката на „Мендоса“.
— Арон е, сър, заобикалям голяма постройка. Мисля, че съм на Първа улица.
И така нататък, като всички вървяха към „Галуей“.
За Джек Сторм това беше нюх. Амбър щеше да го нарече интуиция и да го укори, че не й обръща внимание.
— Не влизайте в метрото. Мисля, че там някъде ще имаме посрещачи. Останете по местата си.
— Какво има, командире?
— Струва ми се, че са на станцията на метрото на кръстовището с „Галуей“. Драките обичат да дебнат под земята. — Джек почувства нарастваща увереност в мига, в който го казваше. Ами да, разбира се, подземната система! Там щяха да се чувстват като у дома. Веднага щом Синьото крило се появи на главната улица, те щяха да наизскачат от входовете за метрото, също както изскачаха от пясъка.
Въпросът беше какво трябва да направи той?
В слушалките се чу статичен пукот.
— Командир Сторм, тук Синьо крило.
— Кой говори? Къде е капитан Боск?
— Свалиха го, сър.
— Мъртъв ли е?
— Не беше, сър, но се задейства ръчката на мъртвеца, когато гадините се опитаха да го измъкнат от скафандъра.
Значи искаха да се доберат до бойния костюм. Това потвърждаваше опасенията на Джек. Драките се опитваха да съберат максимални сведения за своя противник.
— Командире?
— Кой говори? — попита Джек.
— Лейтенант Вега, сър. Намираме се в покрайнините на града, близо до полето. Наблизо трябва да има пясък, сър, защото вятърът разнася песъчинки. Точно както ни учехте.
Вече? Джек взе решение.
— Задръж на позиция, Вега. Ще ти пратя подкрепление веднага щом се изтеглим оттук. — Той премина на главната честота. — Фостермайер, искам да ми осигуриш река от огън.
— Какво?
— Запалете запасите от гориво или каквото ви попадне. Или някой доброволец с всички гранати, с които разполагаме.
— Това е смъртна присъда, командире.
Арон се включи във връзката.
— Ах… командире? В момента се намирам на първия етаж на спиртоварен цех. Струва ми се, че цистерните са пълни.
Алкохол? Не особено мощно средство, при това трудно за разпалване, но лазерите им щяха да свършат работа.
— Гарнер, иди там и му помогни. Пийчис, ти също. Подпалете голям и силен пожар. Останалите да дойдат при мен. Синьо крило да се отправи към позицията на Вега. Където има пясък, има и гадини. Трябва да бъдат изтребени. Не забравяйте, че от нас се очаква да осигурим безопасен район за ремонтната бригада. Щитът трябва да е възстановен, преди да се приближи техният кораб-майка!
Мъжете се подредиха в клиновидна формация. Поеха напред, а асфалтът под краката им се тресеше от тежките обувки. Джек се усмихна мрачно. Знаеше, че драките са известени за приближаването им.
Можеше само да се надява, че не могат да броят добре.
Гарнер установи връзка.
— Готови сме тук. По дяволите, Джек! Това нещо е страшно взривоопасно. Веднага щом кажеш, ще ги полеем с него. Запушихме каналите, улицата ще се напълни за секунди.
— Ние също сме на позиция. По мой знак… сега! — Джек сви надясно и се отправи към спиртоварната.