Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
— Който и да го е направил, успял е да се промъкне през първичната и вторичната защитна система и после през щита. Компютърът не може да греши — не са били драки. На Океана бе необходима цяла седмица артилерийска канонада, преди да свалят щитовете. Не познавам сила, която да може да ги заобикаля. — Помисли си, че сега вече войната щеше да е съвсем различна.
— Но защо не са ти казали? — попита тя.
— Не зная. Може би не ми вярват напълно — откакто Денаро избяга. Още се сърдя на Колин за това. — Той спря да барабани с пръсти и разтърка мястото, където все още го болеше незарасналата напълно рана. — Прилича ми на кораба, който удари Опус.
— На онзи? — попита тя с разширени от изненада и страх очи.
— Именно. Не ме разбирай погрешно. Възможно е да се окажат пирати, но малко ми се вярва. Засега не е известно някой да владее подобна технология. Засега, наистина. — Той се надигна мъчително и направи опит да пристъпи. — Струва ми се, че на арената са излезли нови играчи, и докато не узнаем кои са, няма да сме наясно с правилата и залозите. Болард каза, че може да ми осигури очевидци. Свържи се с него. Искам да се срещна с тях. За нищо на света не бих се доверил на Пепус или на Баадластър.
25.
Пепус вдигна очи от доклада.
— Още една планета — промърмори той уморено и разтърка очи. Луничавото му лице бе подпухнало.
Баадластър стоеше до прозореца и наблюдаваше жалките опити на дъжда да очисти Малтен от прахоляка. Той скръсти ръце на гърба си и се извърна.
— Още никой не го е виждал, дори доминионският Съвет за безопасност. Ако искате, ще се погрижа да не попада в ничии ръце.
Пепус погледна към документа пред него.
— Ами Уошбърн?
— Може да се наложи да го премахнем, за да не говори излишно. Записът е направен от сина му.
— Но все някой ще забележи изчезването на четири големи оръжейни производители.
— Случват се инциденти. Ще съобщим, че е дело на драките.
— На защитен с щит свят?
— Предател е изключил силовото поле — продължи спокойно Баадластър. — Уошбърн или синът му. Няма значение кой, ако и двамата са мъртви. — Той се обърна и не видя, че императорът потрепва.
— Добре — склони Пепус, — каквото и да е, само да стане бързо. Искам да пипате фино. Да не остават никакви следи.
— Не се безпокойте — рече Баадластър. — Ако нещо излезе, ще насочва подозренията към Зелените ризи. А сега, по другия въпрос, който обсъждахме. Смятам, че е време да преминем към активни действия. Да нападнем драките на тяхна територия.
— Кога?
— Мисля, че до две седмици ще сме готови с новите попълнения.
Пепус се изправи и протегна схванатото си тяло.
— Какво става с центровете за набиране на доброволци?
— Готови са и вече работят с пълна пара. Командир Сторм очевидно е надарен с голямо обаяние. Продължават да се редят на опашки за постъпване в армията. До края на седмицата и трите центъра ще са оборудвани с необходимото за подготовка на кадрите. След шест месеца ще имаме шест хиляди завършили курсисти.
На лицето на императора разцъфна усмивка. Той пристъпи към прозореца и запречи гледката, на която се наслаждаваше Баадластър. Но в края на краищата това беше неговата гледка.
— Не съм си мечтал, че ще настъпи ден, в който Доминионът доброволно ще финансира създаването на моя собствена армия. Чудя се дали ще им хареса цветето, за чието отглеждане помагат — изсмя се той. — Добре. Мисля, че е време да преминем към офанзива. Какво е положението с нашия командир? Той оправи ли се вече?
Баадластър стоеше зад императора. Тъй като бе по-висок от него, гледаше без проблем през прозореца. Устните му леко се извиха.
— И да не е, няма да признае, че още е слаб. По един или друг начин, той ще осъществи нашите очаквания. И ако имаме късмет, драките ще ни отърват от него.
26.
Джек плъзна пръсти по флексобрънките. Сви ръката си в юмрук и удари по раменната плоча. Дали само му се струваше, ала плочата като че ли поддаде. Въпреки че костюмът бе почистен и ремонтиран, краищата на някои от плочите бяха захабени и нащърбени.
„Също като нов е, господарю.“
Не отговори на Фантом. А и не смяташе, че костюмът е в добро състояние. След толкова години и сражения бе почти невъзможно да се възстанови напълно. Костюмът бе изостанал в техническо отношение и това пречеше на възможността му да командва. Пречеше му да оцелява.