Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)

— И какво те накара този път да изпълзиш на светло?

— Войната. — Болард побутна пистолета. — Сръбвам си в един бар, вдигам глава към телевизора и те виждам — пред Конгреса. Джек, толкова горд се почувствах с теб. Аз съм първият, който разкри, че си единственият истински Рицар. Никога не го забравяй. Макар да знаех кой си, никога не го признах пред Уинтън. Може да е подозирал нещо, но не разбра истината от мен.

Джек поклати глава.

— Ти си дезертирал и си взел бронята със себе си. Не виждам с какво толкова можеш да се гордееш.

Болард се закашля, извърна глава и се изплю на килима.

— Слушай, герой такъв. Ако не бяха боклуци като мен и Амбър, нямаше да оцелееш и две седмици в Малтен.

Джек не можа да понесе това. Хвърли се напред толкова бързо, че Болард дори не реагира, сграбчи го за сакото и го разтърси с нечовешка сила. Пистолетът тупна на пода и Амбър го прибра.

Зъбите на Болард изтракаха.

— Извинявай, сгреших — забърбори изплашено той. — Амбър не е боклук. По дяволите, човече, пусни ме. Дошъл съм да ти помогна.

Джек се олюля и Болард използва момента, за да се измъкне от хватката му. Отпусна се уморено в креслото.

— Казвай каквото имаш да казваш и изчезвай!

— Добре. Амбър… — погледна я със здравото си око.

— Амбър може сама да се грижи за себе си.

Болард сви рамене.

— Не бива да я замесваш, Джек. Но както и да е. — Той пъхна ръка във вътрешния джоб на сакото. — Донесох ти нещо — хвърли малък диск във въздуха и Джек го улови.

— Какво е това?

— Нещо, което трябва да знаеш, мой Рицарю. Говори се, че пред новия министър на войната Уинтън щял да изглежда като светец. На небесата има много неща, за които двамата с теб можем само да си мечтаем. — На устните на Болард затрептя злобна усмивка. — По-късно ще ми благодариш. Ако ти трябва свидетел, само ми кажи. — Без да промълви нито дума повече, той стана и се отправи към вратата.

Амбър насочи пистолета към него, но Джек махна с ръка.

— Остави го да си върви.

Тя метна мрачен поглед на Болард.

— И друг път не ме бъркай със себе си.

Болард се пресегна и я улови за брадичката.

— О, няма, не се безпокой. Приеми искрените ми извинения, малката. — Насочи поглед към Джек, сетне отново към нея. — Нали знаеш, дребнавите хора като мен все правят злобни забележки. — Тя отстъпи объркано назад и посетителят използва тази възможност да излезе.

Джек размаха диска.

— Да видим какво, по дяволите, има тук.