![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
„Професионално... Доста е трудно, когато сам си поставяш ограниченията, нали Амелия?“
- Да чуем - подкани я той.
- Когато ми каза да си представя, че съм на негово място, намерих къде е стоял.
- И?
- Ами помислих си... - Като че от красивите ѝ очи всеки момент щяха да бликнат сълзи. Започнаха да проблясват. Тя се сдържа. - Помислих си, дали е имала куче? Онази, Колфакс.
- Куче ли? Откъде ти дойде тази мисъл?
Тя замълча за момент, после продължи:
- Моят приятел... преди няколко години. Мислехме да си вземем куче, когато... ако се преместим в собствено жилище. Винаги съм искала да си имам куче. Коли. Странно. Приятелят ми също искаше такова. Дори преди да се познаваме.
- Куче. - Сърцето на Райм забръмча като майски бръмбар около електрическа крушка. - И?
- Помислих си, че онази жена...
- Ти Джей.
- ...Ти Джей. Казах си: „Колко тъжно, ако има някакви животинки, няма никога вече да ги погали.“ Не си помислих нито за приятеля, нито за съпруга ѝ. Само за животните.
- Но защо? Кучета, животни... Защо?
- Не знам.
Настъпи мълчание.
След малко Сакс продължи:
- Предполагам, защото беше вързана... И си представих как е стоял отстрани и я е гледал. Иззад онези варели. Като че е наблюдавал животно в клетка.
Райм хвърли поглед върху графиката на монитора на хроматографския апарат.
Животни...
Азот...
- Лайна! - извика Райм.
Всички останали го гледаха озадачени.
- Това са изпражнения.
Купър се удари по челото:
- Разбира се! Целият този азот. Това е тор. Дървото е изцапано с тор.
Изведнъж Линкълн Райм го осени прозрение. Внезапно изникна в съзнанието му. Образът на агне.
- Линкълн, добре ли си? - попита Селито.
Агне, което припка по улицата...
„Като че е наблюдавал животно...“
- Том - повтори Селито, - има ли му нещо?
„... в клетка.“
Райм си представи безгрижното животно. Със звънче на врата, десетина други агънца зад него.
- Линкълн? - казз тревожно Том. - Потиш се. Добре ли си?
- Шшшшт - заповяда криминологът.
Като че през лицето му премина спазъм. Вдъхновение и сърдечен удар - странно колко си приличат симптомите им.
„Мисли, мисли...“
Кости, дървени стълбове, тор...
- Да! - прошепна той.
Представи си един Юда сред агнетата, който води цялото стадо на заколение.
- В обор. Тя е в обор!
13.
- Няма обори в Манхатън!
- Миналото, Лон - напомни му Райм. - Този тип си пада по старите неща. Направо го възбуждат. Трябва да мислим за стари обори. Колкото по-стари, толкова по-добре.
В материалите, които бе събрал за книгата си, Райм бе чел за едно убийство, приписвано на мафиота Оуни Мадън - застрелял един конкурент контрабандист пред дома му в Хеле Кичън. Не успели да го осъдят (поне не за това убийство). Мафиотът се изправил в залата и с мелодичния си британски акцент изнесъл на съда лекция по морал: „Целият този случай е скалъпен от противниците ми, които разпространяват наляво и надясно лъжи по мой адрес. Знаете ли, ваше благородие, за какво ми напомня всичко това? В моя квартал водят агнетата вкупом от оборите към кланицата на Четиридесет и втора улица. И знаете ли кой ги води? Не куче, нито човек. А едно от тях. Едно агне - Юда със звънче на врата. Повежда цялото стадо по рампата, но там спира, да си почине, а останалите продължават. Аз съм невинният агнец, а тези свидетели, които се изправят срещу мен, са Юди.“
- Обади се в библиотеката, Банкс - продължи Райм. - Потърси някой историк.
Младият детектив отвори мобилния си телефон. Заговори тихо. След като обясни какво им е необходимо, замълча и се вторачи в картата на града.
- Е? - попита Райм.
- Сега го търсят. Ще ме свържат с... - наведе глава, защото някой отговори от другата страна на линията.
Младият детектив повтори въпроса си. Кимна и обяви на присъстващите:
- Ще ми съобщят за две... не, три места.
- Кой е? - излая Райм. - С кого разговаряш?
- С началника на градския архив... Казва, че имало три основни места, където се е държал жив добитък в Манхатън. Едното е в Уестсайд, около Шестдесета улица... Другото било в Харлем, през тридесетте-четиридесетте години. И в долен Ийстсайд, по време на борбата за независимост.
- Адресите, Банкс. Адресите!
Банкс се заслуша на телефона:
- Не знае със сигурност.
- Е, не може ли да провери? Кажи му да провери!
- Той ви чу, сър... - отвърна Банкс. - Пита къде. Къде да провери? По онова време не е имало „Жълти страници“. Сега търси в старите...