Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

После той си даде сметка... Сакс мислено бе там, във влажното мазе. Надвесена над обезобразеното тяло на Ти Джей. Усещаше отвратителната миризма. Личеше ѝ по начина, по който чоплеше разкървавените си пръсти. По резервираното ѝ отношение към него. Тя мразеше спомена от зловещото под­земие, мразеше него, защото я караше да си го припомня.

-      Минаваш през помещението... - подкани я той.

-      Наистина не смятам, че ще помогна с нещо.

-      Продължавай. Кажи ми какви мисли ти идват.

Лицето ѝ застина:

-      Ами... мисли. Обикновени, каквито биха дошли на всекиго.

-      Но там си била ти. Не всеки. Кажи.

-      Бях уплашена и мислите ми бяха малко...

Замълча, за да не каже тромавата дума. „Непрофеси­онални.“

-      Чувствах...

-      Че някой те гледа ли?

Това я изненада:

-      Да. Точно така.

Райм също го беше усещал. Много пъти. Беше го почув­ствал и преди три и половина години, когато се навеждаше над разложения труп на младия полицай, за да вдигне влак­ното. Беше сигурен, че някой го наблюдава. Но нямаше ни­кого - само една дебела дъбова греда, която избра точно то­зи момент да се строши с трясък и да се стовари с все сила върху четвъртия му шйен прешлен.

-      Какво друго си помисли, Амелия?

Тя вече не се съпротивляваше. Устните ѝ се отпуснаха, погледът ѝ се рееше отвъд намачканата репродукция на „Нощни птици“. Вечерящите - самотни или щастливи.

-      Ами спомням си, че си казах: „Леле колко е стара та­зи сграда.“ Като в документални филми за миналия век. И...

-      Чакай. Я да помислим още малко над това „старо“...

Райм се загледа в картата на „Рандъл сървей“. Вече му бе направил впечатление интересът на убиеца към стария Ню Йорк. Сградата, където бе умряла Ти Джей Колфакс, също бе стара. И трасето на железницата, край което беше намерен първият труп. В миналото градската железница се е движила изцяло над земята. Но по Единадесето авеню има­ло толкова много нещастни случаи при пресичане на лини­ята, че градската управа се принудила да вкара влаковете под земята.

-      И „Пърлстрийт“ - започна да мисли на глас Райм - е била една от главните пътни артерии на Ню Йорк. Защо тол­кова го привличат старите неща? - Обърна се към Селито. - Тери Добинс още ли е на служба?

-      О, старият мошеник. Да. Работихме заедно по един случай миналата година. Питаше за теб. Каза, че се опитвал да ти се обади на няколко пъти, но ти не си...

-      Добре, добре, добре - измърмори Райм. - Повикай го. Искам и той да си каже мнението за Извършител 823. Про­дължавай, Амелия. Какво друго си помисли?

Тя вдигна рамене, прекалено небрежно:

-      Нищо.

-      Как нищо?

„Къде държи чувствата си тази жена?“ - запита се Райм. Спомни си какво бе казала Блейн, като гледаха една краса­вица по Пето авеню: „Колкото по-красива е опаковката, тол­кова по-трудно се разопакова.“

-      Не знам... Добре, спомних си още нещо. Не е важно. Не е професионално наблюдение.