![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
После продължи:
- Къде е филтърът? От прахосмукачката.
Техникът изпразни конусообразната торбичка върху бял лист хартия.
Следови улики...
Прокурорите, журналистите и съдебните заседатели обичат явните веществени доказателства: кървави ръкавици, ножове, наскоро използвани пистолети, любовни писма, сперма, отпечатъци от пръсти. Любимите улики на Линкълн Райм бяха тези, които се намират в нищожни количества - прахта и дреболиите, на които престъпниците не обръщат голямо внимание.
Но и прахосмукачката не беше уловила нищо интересно.
- Добре - каза Райм, - да продължаваме нататък. Да видим сега белезниците.
Купър отвори найлоновото пликче и изтърси белезниците върху един лист хартия. Както беше казал Райм, по тях имаше съвсем малко кръв от жертвата. Съдебният лекар бе свършил работата с триончето, след като бяха получили съдебно разрешение.
Купър огледа внимателно белезниците.
- „Бойд и Келер“, без сериен номер. - Напръска ги с ДФО и ги облъчи с „Полилайт“-а. - Никакви отпечатъци, само неясна следа от ръкавица.
- Хайде да ги отворим.
Купър ги отвори с шперц за белезници. Продуха ключалката с малко духало за почистване на микроскопски лещи.
- Май още ми се сърдиш, Амелия - каза Райм. - Заради ръцете.
Въпросът я изненада:
- Не се сърдя. Само смятах, че не е професионално.
- Чувала ли си за Едмон Локар?
Тя поклати глава.
- Французин. Роден през 1877. Поставил началото на факултета по криминология в Лионския университет, формулирал е единственото правило, към което съм се придържал като началник на ЦСО. Правилото за обмена на Локар. Твърди, че когато двама души се срещнат, нещо от единия се предава на другия и обратно. Прах, кръв, епителни клетки, мърсотия, влакна, метални частици. Може да е трудно да се открие какво точно е било предадено, да е още по-трудно да се определи какво е. Но този обмен съществува и благодарение на него успяваме да заловим престъпниците.
Това историческо отклонение не я интересуваше ни най-малко.
- Имаш късмет - каза Мел Купър на Сакс, без да вдига очи. - Искаше да ви накара да направите аутопсия със съдебния лекар и да изследвате съдържанието на стомаха ѝ.
- Щеше да е много полезно - оправда се Райм, без да я погледне в очите.
- Аз го разубедих - изпъчи се Купър.
- Аутопсия, значи - каза Сакс, с въздишка, като че Райм вече с нищо не можеше да я изненада.
„Та тя като че изобщо не е в стаята - помисли си Райм ядосано. - Умът ѝ скита на хиляди километри оттук.“
- Я - каза Купър, - май открих нещо. Мисля, че е парченце от ръкавицата.
Постави го на микроскопа.
- Кожа, червеникава. Излъскана от едната страна.
- Червена, добре - каза Селито.
После обясни на Сакс:
- Колкото по-необичайни са дрехите на престъпника, толкова по-лесно ще го открием. Това не се учи в полицейската академия. Някой път трябва да ти разкажа как заловихме Джими Плейд от „Гамбино“. Помниш ли, Джери?
- Панталоните му се забелязваха от километри - обясни младият детектив.
- Кожата е суха - продължи Купър. - Няма много мазнина между нишките. Прав беше, че ръкавиците са стари.
- Каква е кожата?
- Бих казал, фин велур. Високо качество.
- Ако бяха нови, щеше да означава, че е заможен - изръмжа Райм. - Но тъй като са стари, може да ги е намерил на боклука или да си ги е купил от някой битак. Добре. Том, запиши само, че ръкавиците са от червен велур. Какво друго знаем?
- Използва афтършейв - припомни му Сакс.
- Бях забравил. Добре. Може би за да заличи някаква друга миризма. Има и други такива случаи. Запиши го, Том. На какво миришеше, Амелия?
- На алкохол, като джин.
- Какво ще кажеш за въжето, Мел?
Купър го огледа:
- И друг път съм виждал такова. Найлон. Няколко десетки вътрешни нишки, съставени от шест до десет найлонови влакна и една, не, две метални нишки.
- Искам да откриеш производителя.
Купър поклати глава:
- Невъзможно. Твърде обичаен тип е.
- По дяволите. А възела?
- Е, това вече е необичайно. Много е здрав. Виждаш ли как е оплетен двойно? Поливинилхлоридът се връзва най-трудно от всички въжета, а този възел не приплъзва ни най-малко.
- Имаме ли каталог на възлите?
- Не.
„Непростим пропуск.“
- Сър? - обади се Банкс.
Райм извърна глава към него.
- Аз се занимавам от време на време с ветроходство...
- На Уесторт ли?
- Ами, всъщност да. Как познахте?
На Джери Банкс направо му пишеше на челото, че е от Кънектикът.