![Убийте Райм [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/4/ubijte-rajm-calibre-2-47-0-download.jpg)
Убийте Райм [calibre 2.47.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийте Райм [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
— Не, не! - прошепна той.
— Кой е? - изкрещя Люси Кър. - Кюлбо, ти ли си?
— Залегни, Амелия - извика Джеси. - Не знаем по кого стрелят. Може да са приятели на Гарет!
Сакс обаче не мислеше така. Куршумът бе предназначен за Гарет. Тя огледа възвишенията наоколо.
Последва нов изстрел, още по-неточен.
— Боже Господи! - промълви объркано Джеси Корн. - Чакай, чакай... това е Мейсън. И Натан Грумър. На онова възвишение.
— Жермен ли? - попита ядосано Люси, присви очи и се загледа в указаната посока. - Какво, по дяволите, прави там? - Яростно натисна копчето на радиостанцията си: - Мейсън, какво, по дяволите, правиш? Там ли си? Чуваш ли ме?... Централа. Обади се! Централа! Мамка му, няма връзка!
Сакс извади мобифона си и набра номера на Райм. Той вдигна веднага. Гласът му звучеше глухо:
— Сакс, успяхте ли...
— Намерихме го, Райм, но този полицай, Жермен, се е скрил на едно възвишение и стреля по момчето. Не можем да се свържем по радиостанцията.
— Сакс! Трябва ни жив! Кръвта по салфетката... на Мери Бет е. Миналата нощ е била още жива! Ако Гарет умре, никога няма да я открием.
Сакс предаде думите му на Люси, но полицайката още не можеше да се свърже с Мейсън.
Нов изстрел. Едно камъче се разби на парчета, вдигна се облаче прах.
— Стига - изкрещя Гарет. - Не, не...
— Питай Бел дали Мейсън има мобифон - каза Сакс на Райм. - Трябва да му се обади и да го накара да спре!
— Добре, Сакс...
Райм затвори.
„Ако Гарет умре, никога няма да я открием...“
Сакс взе решение бързо. Хвърли оръжието и застана между Гарет и Мейсън. Добре съзнаваше, че полицаят може вече да е натиснал спусъка и куршумът да лети към нея.
Минаха няколко секунди. Не се чуха повече изстрели.
— Гарет, хвърли ножа! - нареди тя.
— Опитахте се да ме убиете! Излъгахте ме!
Дали, заслепен от ярост и паника, нямаше да се нахвърли с ножа върху нея?
— Не! - изкрещя тя. - Нямаме нищо общо с това! Застанах пред теб, за да те защитя! Той няма да стреля повече!
Гарет внимателно огледа лицето ѝ, клепачите му потрепваха.
Дали Мейсън я чакаше да се отдръпне, за да се прицели отново? Очевидно не беше добър стрелец. Сакс си представи как куршумът прекъсва гръбначния ѝ стълб.
„О, Райм, подлагаш се на тази операция, за да заприличаш повече на мен; може би днес аз ще стана като теб...“
Джеси Корн се втурна нагоре по хълма, през храсталаци и бурени. Размахваше неистово ръце:
— Мейсън, не стреляй! Не стреляй!
Гарет продължаваше да изучава внимателно лицето на Сакс. Накрая пусна ножа.
Люси притича бързо и му сложи белезници. Сакс се обърна към скривалището на Мейсън. Той се изправи, говореше по мобилния телефон. Погледна я сурово, после прибра апарата и тръгна бавно надолу.
— Какво, по дяволите, правиш? - изсъска Сакс.
— Спасявам ти кожата, госпожичке. Не ти ли направи впечатление, че престъпникът е въоръжен?
— Мейсън - намеси се Джеси Корн, - тя се опитваше да го успокои. Тъкмо го беше склонила да се предаде.
Амелия Сакс обаче не се нуждаеше от защитници. Изправи се срещу Мейсън; беше с два пръста по-висока.
— Извършвам арести от години. Той нямаше да ме нападне. Единствената заплаха за живота ми тук си ти. Можеше да улучиш някого от нас.
— Глупости.
Мейсън се наведе към нея, вонеше, сякаш се беше къпал в афтършейв. Тя се отдръпна малко.
— Ако беше убил Гарет, Мери Бет щеше да умре от глад.
— Тя е мъртва - възрази Мейсън. - Заровена е някъде, никога няма да открием трупа ѝ.
— Линкълн е получил резултатите от анализа на кръвта ѝ. До снощи е била още жива.
Той се замисли за секунда.
— Снощи не е сега - изръмжа.
— Стига, Мейсън - намеси се пак Джеси. - Досега всичко вървеше добре.
Това обаче не успокои полицая. Той вдигна ръце и се плесна по бедрата. Втренчи се в Сакс:
— Не ми е ясно само защо още те търпим!
— Мейсън - сряза го Люси Кър, - стига толкова! Нямаше да открием Лидия, ако не бяха господин Райм и Амелия. Трябва да сме им благодарни. Стига си спорил.
— Тя е тази, която продължава да спори.
— Никой не може да стреля по мен без причина - изсъска Сакс. - Пък и това, че не си успял ти да арестуваш момчето, не е причина да го убиваш.
— Не ме учи какво да нравя. Аз...
— Добре, стига толкова - прекъсна го Люси, - да си вдигаме парцалите и да се връщаме в шерифството. Ще приемем, че Мери Бет е още жива, и ще се опитаме да я открием.
— Я - извика Джеси, - хеликоптер.
Хеликоптерът на медицинския център се приземи на една поляна до воденицата и санитарите изнесоха Лидия на носилка. Имаше лек топлинен шок, а глезенът ѝ бе сериозно изкълчен. Като видяла Гарет да се приближава с нож в ръка, изпаднала в истерия и въпреки че той имал намерение само да отреже парче тиксо, за да ѝ запуши устата, тя все още трепереше. Все пак успя да се успокои достатъчно, за да каже на Люси, че Мери Бет не е в околностите на воденицата. Гарет я бил скрил някъде на брега на океана, на Аутърбанкс.