![Убийте Райм [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/4/ubijte-rajm-calibre-2-47-0-download.jpg)
Убийте Райм [calibre 2.47.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийте Райм [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
След като откриха клопката, Сакс даде идея да напълнят една празна бутилка с амонячна вода и да я разлеят около воденицата, за да подплашат момчето.
Така и направиха.
Сега обаче Гарет отказваше да се подчини на заповедите ѝ. Гледаше я внимателно, сякаш се опитваше да прецени дали е готова да го застреля, или не.
Той се почеса по лицето, избърса чело и стисна по-здраво ножа. Огледа се отчаяно.
Сакс се опасяваше да не би от страх да побегне или да я нападне. Затова се опита да придаде на гласа си майчинска загриженост:
— Хайде, Гарет. Направи, каквото ти казах. Всичко ще се оправи. Бъди послушен. Моля те.
— Прицели ли се? Стреляй! - прошепна Мейсън Жермен.
Заедно с Натан Грумър се спотайваха на върха на едно възвишение, на стотина метра ог червенокосата нюйоркска кучка и убиеца.
Мейсън стоеше прав. Натан лежеше, беше опрял пушката си на буца пръст и се опитваше да нормализира дишането си, както прави всеки ловец, независимо по какво се кани да стреля: гъска, елен или човек.
— Хайде - подкани го Мейсън. - Няма вятър, имаш добра видимост. Стреляй!
— Мейсън, момчето не прави нищо!
Люси Кър и Джеси Корн излязоха от храстите с насочено оръжие.
— Всички го държат на прицел - продължи Натан. - Пък и той има само нож. Нищо и никакво джобно ножче. Освен това май смята да се предаде.
— Той няма да се предаде! - изсъска Мейсън. - Нали ти казах, че се преструва. Ще ги избие веднага щом свалят оръжието. Смъртта на Ед Шефър не е ли достатъчно доказателство?
— Стига, Мейсън. И на мен ми е тъжно за него. Това не означава, че трябва да нарушаваме законите. Освен това Джеси и Люси са на два метра от него. Не виждаш ли?
— Да не те е страх, че ще ги улучиш по погрешка? По дяволите, Натан, можеш да уцелиш стотинка на такова разстояние. Няма по-добър стрелец от теб. Хайде. Стреляй!
— Ама...
На поляната отпред червенокосата свали револвера и пристъпи към момчето. Гарет не пускаше ножа. Продължаваше да върти нервно глава.
Червенокосата направи още една крачка.
„Кучка!“
— Пречи ли ти на мерната линия?
— Не, но... ние изобщо не трябва да сме тук.
— Да, ама сме тук. Дошли сме като подкрепление на отряда и аз ти заповядвам да стреляш. Свалил ли си предпазителя?
— Да.
— Стреляй тогава.
Натан погледна през мерника. Пушката застина в ръцете му. Сякаш стрелец и оръжие се сляха ведно. Мейсън беше наблюдавал това странно явление и друг път, когато бе ходил на лов с по-добри стрелци от него. Като че секунди преди изстрела оръжието става част от човека.
Мейсън зачака да чуе гърмежа.
Нямаше дори най-слаб полъх. Имаше ясна видимост.
„Стреляй, стреляй, стреляй!“
Вместо гърмеж обаче чу въздишка. Натан отпусна глава:
— Не мога.
— Дай ми скапаната пушка!
— Не, Мейсън. Стига!
Изражението на старшия заместник-шериф обаче го накара да се подчини. Натан му подаде пушката и се изправи.
— Колко има в пълнителя?
— Аз...
— Колко патрона си сложил?
Мейсън зае позиция.
— Пет, но... не се обиждай, ама не си най-добрият стрелец. Да не пострада някой невинен, ако...
Вярно беше. Мейсън не беше най-точният стрелец, но бе убил десетки елени, пък и на стрелбището в Роли постигаше задоволителни резултати. Това сега нямаше значение; Насекомото трябваше да умре, и то веднага.
Той затаи дъх, леко натисна спусъка... И откри, че Натан го е излъгал: пушката беше на предпазител.
Мейсън свали предпазителя и отново се опита да нормализира дишането си.
Насочи кръстчето на оптическия мерник в лицето на момчето. Червенокосата се изпречи пред него и рамото ѝ попадна на мерната линия.
„И ти ли ще ми пречиш, госпожичке?“
Тя се дръпна отново. После вратът ѝ се появи пред кръстчето на мерника. Отново се измести встрани, но остана на опасно близко разстояние до момчето.
„Дишай спокойно.“
Въпреки че ръцете му трепереха, Мейсън се съсредоточи върху подпухналото лице на жертвата.
Свали леко пушката и насочи мерника в гърдите на Гарет.
Червенокосата отново се набута на мерната му линия. После отново се отдръпна.
Знаеше, че трябва да натисне съвсем леко спусъка, но както ставаше много често в живота му, гневът надделя. Мейсън дръпна рязко спусъка.
16.
Зад Гарет се вдигна облаче прах. Той запуши уши.
След миг проехтя гърмеж.
Сакс се извърна бързо. По промеждутъка между изстрела и гърмежа прецени, че изстрелът не идва от Люси или Джеси, а от стотина метра зад тях. Полицаите също се бяха извърнали, готови за стрелба.
Сакс залегна. Погледна Гарет - в очите му се четеше безкраен страх и объркване. Вече не приличаше на хладнокръвен убиец и изнасилван, а на уплашено малко момченце.