Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
- Бри Уест.
- Приятно ми е да се запознаем, Бри. Тоби да е наоколо?
Откъде това момиче познаваше Тоби? Бри отново се почувства напълно некомпетентна и непригодна. Не знаеше къде е Тоби, нито какво правеше, когато не беше край нея.
- Тоби!
Никакъв отговор.
- Сигурно е в гората - изрече новодошлата с любезност, която накара Бри да осъзнае, че тя изобщо не беше тийнейджър-ка. - Вие майката на Тоби ли сте?
Заради бледата си кожа братята на червенокосата Бри и бяха лепнали прякора Трупа и имайки предвид расовата принадлежност на Тоби, тя си помисли, че жената иронизира. Ала съдейки по изражението й, тя изглеждаше напълно искрена.
- Не. Аз съм... негова настойница.
- Разбирам. - Нещо в прикования й поглед подсказваше на Бри, че тя наистина разбира - може би повече, отколкото на Бри й се искаше.
- С какво мога да ви помогна? - Бри осъзнаваше, че въпросът й прозвуча доста рязко, но тя искаше неканената гостенка по-скоро да си отиде, за да се върне при пчелите. А още по-силно искаше цигара.
- Ние сме съседи - продължи жената. - Аз съм наела къщата на Ремингтън.
Къщата на Ремингтън? Нейната къща. Това ли беше жената, която Тоби е шпионирал? Престори се, че няма представа.
- Къщата на Ремингтън? Аз... аз съм тук едва от две седмици.
- Намира се от другата страна на гората. Има пътека до там.
Пътеката, по която двете със Стар хиляди пъти бяха тичали
нагоре-надолу.
Жената погледна към кошерите.
- Вие сте пчеларка.
- Бабата на Тоби беше пчеларка. Аз само се опитвам да запазя пчелите живи.
- Имате ли опит в пчеларството?
Бри се засмя с дрезгав смях, на който сама се удиви.
- Едва ли. В детството си се занимавах с пчели, но оттогава мина много време. За щастие, това са здрави, развити колонии и студената пролет, изглежда, е попречила на роенето им. Ако не оплескам нещо, всичко с тях ще бъде наред.
- Това е чудесно. - Тя действително изглеждаше впечатлена. - Ще имате ли нещо против, ако ви взема Тоби утре за малко? Нуждая се от помощ, за да преместя някои мебели. Той ми гостува няколко пъти и аз помислих, че може би ще иска да поработи малко.
Той не бе ходил на гости. Беше шпионирал.
- Аз... надявам се, че не е причинил някакви неприятности.
- Ангел като Тоби?
Иронично повдигната й вежда сепна Бри. Тя отново с изумление чу собствения си смях.
- Целият е ваш.
Жената, която се представи за Вайпър, се извърна към гората и сви ръцете си на фуния около устата.
- Тоби! Утре следобед ще ми трябва помощ в къщата. Ела, ако искаш да изкараш малко джобни.
Нямаше отговор, ала това, изглежда, не я притесни. Отново насочи вниманието си към кошерите.
- Винаги съм се интересувала от пчели, но не зная нищо за тях. Ще бъде ли много нахално, ако ви помоля да ми разрешите някой път да наблюдавам, докато работите с тях?
Речникът и маниерите й до такава степен бяха в разрез с външността й, че Бри се стъписа. Може би тъкмо заради това кимна, преди да се усети.
- Ако желаете.
- Великолепно. Скоро ще се видим. - Тя се усмихна, обърна се и закрачи по пътя, по който бе дошла.
Бри се насочи към кошерите, но рязко спря, когато й хрумна една мисъл.
- Какво ви е отношението към мишките? - подвикна тя към отдалечаващата се жена.
- Мишките? - Вайпър спря. - Не са сред любимците ми. Защо?
Бри се поколеба, сетне посочи към последния кошер в редицата.
- Ако се интересувате от пчеларство, има нещо необикновено, което може би ще искате да видите. Някога чували ли сте за прополис?
- Не. Какво е това?
- Това е клей, гъста смес от смола, восък и прашец от пъпки на цветовете на растенията, с която пчелите запечатват процепите и дупките в стените на кошера. Притежава антибактериални свойства - някои пчелари търговци дори го събират, за да го продават. - Бри се опита да звучи професионално. - Пчелите го използват и като един вид хигиенна защита срещу нашественици, за да предпазят колонията от инфекция. Елате да погледнете.
Жената се приближи към кошера - истинско жертвеното агне, поведено към мястото на мишето заколение. Тя се спря пред противната буца и се втренчи в нея.
- Ужас.
Но не се отдръпна. Продължи да се взира. Бри взе лопатата, опряна на стъпалото.
- Ако искате да го изгребете и да го хвърлите в отточния улей...
Жената погледна през рамо.
Бри с все сили се стараеше да поддържа непринуден, свойски разговор.
- Прополисът всъщност е мумифицирал мишката. Не е ли удивително?
- Май ме поднасяте.
Под втренчения и поглед нехайната маска на Бри се свлече.