Шогун

— Вие, Цуку-сан, се закълнете първо във вашия християнски бог, че нито дума от разговора ни няма да излезе от вашата уста. Като на изповед. Също толкова свещена клетва. Много е важно.

— Но, господарю, това не е…

— Направете го! В противен случай завинаги ще оттегля подкрепата си от вас и от църквата.

— Добре, господарю. Кълна се в бога.

— Така, благодаря ви. Обяснете му сега какво си казахме. — Алвито се подчини и чак тогава Торанага се отпусна върху пясъка и замаха с ветрило да отпъди нахалните нощни насекоми. — А сега, Анджин-сан, моля ви да ми разкажете какво се случи в Осака.

Блакторн започна колебливо, но умът му постепенно взе да се освобождава от всичко изживяно и думите рукнаха като порой. Отец Алвито едва успяваше да превежда. Торанага го слушаше мълчаливо, без да го прекъсне нито веднъж, и само от време на време, когато беше необходимо, изръмжаваше окуражително, но ненатрапчиво. Беше чудесен слушател.

Блакторн свърши едва призори. Торанага научи всичко, каквото можеше да научи. Всичко, което Анджин-сан можеше да му каже — поправи се той. Свещеникът също го научи, но Торанага беше убеден, че в тези сведения няма нищо, което католиците или Кияма можеха да използуват срещу него или Марико, или дори срещу Анджин-сан, който вече не обръщаше никакво внимание на свещеника.

— Значи, сте сигурен, че португалският капитан щеше да ви изгори жив?

— Абсолютно съм сигурен. Ако не беше езуитът. В неговите очи аз съм еретик, а се смята, че огънят пречиства по някакъв начин душата.

— А защо ви спаси Делегатът-посетител?

— Не знам. Нещо във връзка с Марико-сама. Без кораба си аз не мога да им навредя. Те и сами щяха да се сетят, но тя, изглежда, ги е подучила как да го сторят.

— Как Така? Какво може да знае тя за подпалването на кораби?

— Не мога да ви кажа. Нинджа нали успяха да проникнат в крепостта? Значи, могат да проникнат и тук. Пожарът на кораба ми беше саботаж и нищо друго! Тя е била при Делегата-посетител в деня на своята смърт. Според мен му е казала как да подпали „Еразъм“ — в замяна на моя живот.

— Грешите, Анджин-сан. Благодаря ви, Цуку-сан — освободи Торанага свещеника. — Благодарен съм ви за услугата. Моля ви сега да отидете да си починете.

— Да, господарю, благодаря. — Алвито се поколеба. — Извинявам се за поведението на нашия капитан. Хората се раждат грешни и повечето живеят в грях, макар да са християни.

— Християните са родени в грях, но не и ние. Ние сме цивилизован народ и знаем какво е грехът — не сме неуки селяни, които нищо не разбират. И въпреки това Цуку-сан, на мястото на вашия капитан аз не бих изпуснал от ръцете си Анджин-сан. Решението е било военно и съвсем правилно. Според мен горчиво ще съжалява за това, че не е настоял, а също и вашият Делегат-посетител.

— Желаете ли да преведа това, господарю?

— Не, то беше само за вашите уши. Благодаря ви за помощта.

Торанага отвърна на поклона на свещеника и нареди на няколко души да го изпратят до къщата, в която беше отседнал. След това се обърна към Блакторн:

— Анджин-сан! Първо ще плуваме.