Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Господарю?
— Ще плуваме.
Торанага се съблече и нагази във водата. Вече се развиделяваше. Блакторн и телохранителите го последваха. Торанага енергично заплува навътре в морето, но след това се обърна и заобиколи останките на кораба. Блакторн го следваше, освежен от хладната вода. Торанага сви към брега. Слугите вече държаха хавлиените кърпи и чистите кимона, бяха приготвили чай, саке и храна.
— Яжте, Анджин-сан.
— Извинете, не съм гладен.
— Яжте!
Блакторн преглътна няколко хапки, но започна да му се повдига.
— Много се извинявам.
— Това е глупост. И слабост. Слаб сте като чесъноядец. Това е недостойно за един хатамото.
Торанага повтори думите си. После посочи опожарения кораб, като съзнаваше, че сега вече цялото внимание на Анджин-сан е съсредоточено върху думите му.
— Това е нищо. Шигата га най. Не е важно. Слушайте: Анджин-сан е хатамото, нали? Не е чесъноядец. Разбирате ли?
— Да. Извинете.
Торанага направи знак на телохранителя си и той му подаде запечатан свитък.
— Чуйте, Анджин-сан. Преди Марико-сан да тръгне за Осака, тя ми даде това. Каза — ако сте жив, да ви го дам.
Блакторн взе протегнатия свитък и след секунда колебание счупи печата.
— Какво пише в писмото, Анджин-сан? — попита Торанага. Марико пишеше на латински.
„Обичам ви. Ако прочетете тези редове, значи съм мъртва в Осака и може би — по моя вина — и вашият кораб също е мъртъв. Може би ще бъда принудена да пожертвувам най-скъпото в живота ви заради моята вяра, за да защитя църквата, но най-вече за да спася живота ви, който за мен е по-скъп от всичко на света — по-скъп дори от интересите на моя господар Торанага-сама. Може да бъда принудена да направя този избор, любов моя — вие или корабът ви. Моля да ме извините, но избирам живота ви. Корабът, така или иначе, е обречен — с вас или без вас. Ще го предам на враговете ви, за да живеете. Този кораб е нищо. Постройте си друг. Можете да го направите — нали сте учили не само да управлявате кораби, но и да ги строите! Убедена съм, че Торанага-сама ще ви даде на разположение всички майстори-дърводелци и каквото пожелаете — той има нужда от вас и вашите кораби, а аз ви отделям от личните си средства необходимите за това пари. Постройте си нов кораб и нов живот, любов моя. Вземете догодина Черния кораб и живейте вечно. Слушайте, скъпи мой — християнската ми душа се моли да ви срещне в християнския рай, а японската ми хара се моли в следващото си съществование да бъда нещо, което да ви носи радост и да бъде навсякъде с вас. Простете ми — но за мен няма нищо по-важно от вашия живот. Толкова ви обичам.“
— Какво пише в писмото, Анджин-сан?
— Много се извинявам, господарю. Марико-сама пише: корабът не е важен. Пише построите нов кораб. Пише…
— А! Възможно ли е? Възможно ли е, Анджин-сан?
Блакторн видя как очите на Торанага светнаха — той изглеждаше силно заинтригуван.
— Да. Ако имам… — Но не можа да си спомни как беше на японски „дърводелец“.
— Ако Торанага-сама даде хора да правят кораб. Да, мога.
И новият кораб вече започна да придобива конкретни форми в мислите му. По-малък — доста по-малък от „Еразъм“. Около деветдесет-стотонен — с по-голям не би могъл да се справи, защото досега не беше строил сам цял кораб, макар че Олбан Карадок старателно го бе обучил на корабостроително дело. Бъди благословен, Олбан! — възторжено благодареше той на стария си учител. Да, като начало ще започна с деветдесет тона. „Златното руно“ на Дрейк имаше горе-долу такава водоизместимост, а като си спомня само през какви премеждия премина! Ще мога да разположа двадесет оръдия на палубите и това ще е достатъчно, за да… Исусе Христе, оръдията!
Той рязко се извъртя и се вторачи в развалините на кораба, но в следващия миг съзря погледите на Торанага и останалите и осъзна, че досега им е говорил на английски.
— Извинете, господарю. Мисля много бързо. Големи пушки — там на кораб, нали? Трябва да ги взема бързо!
Торанага размени няколко думи с хората си, после пак се обърна към него:
— Самураи казват: всичко от кораба е в лагера. Някои неща извадени от морето по време на отлив. Сега в лагер. Защо?
На Блакторн му олекна.
— Мога направя кораб. Имам големи пушки — убивам враг. Торанага-сама може намери барут?
— Да. Колко дърводелци? Какво трябва?
— Четиридесет дърводелци, ковачи, дъб за греди — имате ли дъб? Освен това желязо, стомана, а ковачница сам ще си построя и ще ми трябва майстор… — Той отново разбра, че говори английски. — Извинете. Пиша на хартия. Внимателно. И мисля внимателно. Моля ви, вие дадете хора за помощ?
— Всички хора, всички пари, от които имате нужда. Веднага. Корабът ми трябва. Веднага. За колко време ще го построите?