Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Време е и аз да ви покажа предмета, който бих искал да продадете за мен. Моля, обърнете се с гръб към мен, господине.

Самуна се опули и понечи да каже нещо, но после размисли. Риг чудесно знаеше, че на негово място кръчмарят би се обърнал с гръб, за да извади кесията със скъпоценните камъни от панталоните си. Риг да иска от господин Бъчваря да се обърне с гръб си беше направо възмутително — освен, разбира се, ако не беше млад благородник, свикнал другите да му оказват уважение, а не обратното.

Господин Бъчваря отново се поколеба, а после му обърна гръб и пак се загледа през прозореца, преструвайки се на човек, който просто е сметнал случая за подходящ да разгледа птиците, подхвръкващи насам-натам от гнездата под стрехите на отсрещната сграда. Риг бръкна в панталоните си, извади кесийката, разтвори я широко и огледа скъпоценните камъни — чудеше се кой ли да предложи. Накрая избра светлосиния с форма на капка, който се бе скрил в шева на панталоните му в Площадката на Подмокрената, защото единствено това го отличаваше от другите, откакто ги притежаваше. Извади го, затегна кесията, пъхна я обратно в панталоните си и заобиколи масата.

— Ето, господине — рече той. — Да го огледаме на светлината от прозореца.

Беше проява на благоволение за човек с положението, каквото се преструваше, че има, да заобиколи сам масата, за да покаже камъка на Бъчваря. Така само миг след като бе принизил по-възрастния, Риг на свой ред го накара да се почувства уважаван, а може би дори симпатичен на този богат млад чужденец. Момчето постави камъка на масата, далече от ръба.

— Разбирам, че вие не сте бижутер, господине, и че оценката ви на този камък непременно ще зависи от онова, което ще ви кажат консултантите. Но съм убеден, че имате достатъчно опит с всички форми на допълнителната гаранция, за да знаете какво е пред очите ви.

„Защото аз със сигурност нямам“ — додаде той наум, ала не го произнесе.

Преди господин Бъчваря да успее да се настани на стола си, Риг сръчно приплъзна камъка обратно.

— Нека облегалката на стола не затулва светлината — обясни той.

Вследствие на това Бъчваря бе принуден да седне на една табуретка отстрани, за да огледа камъка на светлината, а Риг се настани на стола. По този начин стратегията на банкера да държи посетителите си в по-ниско, умолително положение бе обърната наопаки. Докато той оглеждаше камъка, Риг погледна Самуна и Умбо и забеляза, че ханджията едва сдържа усмивката си. Бе разбрал умисъла на Риг и му се възхищаваше. Защото господин Бъчваря беше по-нисък от Самуна и не по-висок от Умбо и на неговата възраст изглеждаше още по-нелепо, настанен на табуретка.

Щом Бъчваря се изправи отново, Риг също стана от стола и го избута обратно на мястото му. Онова, което би могло да бъде възприето за съвсем естествено по време на огледа на светлосиния камък, би се превърнало в наглост, ако Риг бе останал на стола, когато вече нямаше нужда.

Господин Бъчваря се прокашля и се произнесе: