Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
Бавария
— Както виждате, и съпругът ми, и баща му са имали своите тайни — заяви неохотно Изабел Оберхойзер.
— Съпругът ви също ли беше нацист? — запита Малоун.
— Той просто беше убеден, че след войната Германия вече не е същата — поклати глава тя. — А аз бих казала, че се оказа прав.
Избягването на преките отговори явно беше характерна черта на тази фамилия. Тя му хвърли кос изпитателен поглед, десният й клепач потрепна. Дишането й беше плитко и някак накъсано. Дълбоката тишина се нарушаваше само от тиктакането на невидим часовник.
— Страхувам се, че дъщерите ми не са били откровени с вас, хер Малоун.
— Първите думи тази вечер, с които съм напълно съгласен — кимна той.
— След смъртта на съпруга ми аз съм тази, която контролира семейното благосъстояние. Извънредно трудна задача, уверявам ви, защото притежаваме няколко предприятия, които са изцяло фамилна собственост. За съжаление други Оберхойзер няма. Свекърва ми беше смайващо некомпетентна жена, която, слава богу, почина няколко години след Херман. Останалите ни роднини загинаха по време на войната. Докато беше жив, съпругът ми държеше фамилията под контрол. Той беше най-малкият син. А самият Херман окончателно изгуби разсъдъка си някъде в средата на петдесетте. Днес тази болест се нарича Алцхаймер, но по онова време беше известна като сенилност. Като всяко семейство, ние също имахме трудности с наследството. В крайна сметка нещата преминаха под контрола на децата. Имаме две дъщери. Силни жени, всяка от тях по своему различна. Жени, които водят непрестанна война с действителността, опитвайки се да я приемат.
— Нещо като игра?
Краищата на веждите й леко се спуснаха надолу.
— Нищо подобно. Те търсят истината. Обичах съпруга си, но откровено казано, той цял живот се занимаваше с глупости. Също като баща си. Хитлер открито заклейми Херман. Според мен това доведе до психическия му срив. Съпругът ми също беше слаб човек. Трудно вземаше решения. За съжаление дъщерите ни цял живот враждуват помежду си. Никога не са били близки. Причина за това беше баща им. Доротея умееше да се възползва от слабостите му, докато Кристел открито ги порицаваше. Когато той почина, те бяха на десет години. Но и днес отношението към баща им е най-добрият начин да се направи разлика между тях. Доротея е стъпила здраво на земята и е много практична. Тя се нуждае от кротък и спокоен мъж. Кристел е мечтателка и търси силен партньор. И двете са обсебени от своите цели, но никоя от тях не знае какво точно иска.
— Благодарение на вас, предполагам — обади се Малоун.
Старицата кимна.
— Признавам, че имам известен контрол над тях. Но сега всичко е заложено на карта. Буквално всичко.
— Какво означава всичко?
— Фамилията притежава производствени предприятия, една петролна рафинерия, няколко банки. Плюс акции по целия свят. Става въпрос за милиарди евро.
— Днес двама души намериха смъртта си в тази игра.
— Знам. Но Доротея иска доклада за „Блейзък“ на всяка цена. Той е част от онази реалност, към която се стреми. Бързо разбра, че пътят към успеха не минава през вас, и се отказа от услугите ви. А аз имах основания да подозирам, че ще стане именно така, и затова накарах Кристел да направи всичко възможно, за да разговаря с вас.
— Изпратили сте я на Цугшпице?
— Да — кимна Изабел. — А Улрих трябваше да я наблюдава.
— Ами ако откажа да се забърквам във вашите конспирации?
Във воднистите й очи се появи раздразнение.
— Стига, хер Малоун. Игрите между нас двамата са излишни. Аз съм напълно открита и ще ви помоля за същото. И вие отчаяно искате да разберете какво се е случило преди трийсет и осем години, също като мен. Моят съпруг и вашият баща са загинали заедно. За разлика от вас аз знаех, че той заминава за Антарктика. Разбира се, изобщо не допусках, че няма да го видя повече.
Умът му включи на високи обороти. Тази жена очевидно разполагаше с информация от първа ръка.
— Той търсеше Наблюдателите — добави тя.
— Едва ли вярвате сериозно, че такива хора са съществували.
— Но Айнхард е вярвал. Те са споменати в завещанието, което държите в ръце. Херман също е вярвал, а Диц е жертвал живота си за тази вяра. На практика те са имали различни имена за различните култури. Ацтеките са ги наричали „Пернати змии“, вероятно защото са били едри бели хора с рижави бради. В Битие са наречени Елохими, а шумерите им казват Анунаки. На египтяните са известни като Акху, Озирис или Шемсу Хор. Описани са още от индуизма и будизма. В това отношение аз се присъединявам към мнението на Кристел, хер Малоун. Те наистина са съществували. Успели са да впечатлят дори самия Карл Велики.