Наследството на Карл Велики [bg]

— Дедите ми, построили замъка през XIII век, ужасно се страхували да не попаднат в капан. Затова всяка стая има поне два изхода, включително и тази. На практика тя предлагала максималната сигурност за онова време.

Ръката й натисна ръба на една от зиданите стени, която бавно се отмести. Пред очите им се появи тясно стълбище, виещо се надолу в обратна на часовниковата стрелка посока. Щракна електрически ключ и на каменния таван светнаха няколко слаби крушки. Малоун мълчаливо я последва. В подножието на стълбите тя щракна още един електрически ключ.

Въздухът веднага му направи впечатление. Сух и топъл, с явно контролиран достъп. Подът беше покрит със сиви плочи, слепени с тъмен цимент. Стените бяха облицовани с грубо изсечени камъни, също боядисани в сиво. Тесният проход продължаваше напред, преминавайки от едно помещение в друго. В повечето от тях се съхраняваха странни предмети. Немски знамена, нацистки флагове, дори един олтар, напълно готов за детските кръщенета, така популярни през 30-те години. Картата на Европа от началото на XX век беше покрита с безброй фигурки на войници, нацистки каски, саби и ками, кепета, униформи, пушки и пистолети, бронирани жилетки, патрондаши, пръстени, бижута, ръкавици и фотографии.

— Така дядо ми си запълвал времето след войната — обясни Кристел.

— Прилича ми на нацистки музей — рече Малоун.

— Дядо бил много наранен от начина, по който Хитлер се отнесъл към него. Служил му като вярно куче, но не успял да проумее, че не означава нищо за социалистите. В продължение на шест години, чак до края на войната, отчаяно се опитвал да си възвърне благоволението на диктатора. Събирал тези вещи до петдесетте, когато загубил разсъдъка си.

— Това не обяснява защо семейството му ги е съхранило.

— Баща ми много го уважаваше. Ние рядко слизахме тук.

Тя се приближи до малка остъклена витрина. Вътре имаше сребърен пръстен със символа на СС, изписан по много особен начин.

— Тези пръстени са изработени по стара германска традиция, копиращи древните норвежки щитове — поясни Кристел. — Били предназначени единствено за членовете на „Аненербе“. — Посочи друг предмет в стъклената витрина и добави: — Също като тези значки с руническия символ на Одел и малка свастика. Те са проектирани лично от дядо ми. Иглата им е много особена, изработена е във формата на свещения Ирмисул, или саксонското Дърво на живота. Според легендата то се издигало на върха на Слънчевата планина в Детмолд и било унищожено лично от Карл Велики. Това поставило началото на дългата война между саксонци и франки.

— Говорите много почтително за тези реликви — отбеляза Малоун.

— Наистина ли? — объркано го погледна тя.

— Сякаш имат голямо значение за вас.

— Спомени от миналото, нищо повече — сви рамене Кристел. — Дядо ми е основал „Аненербе“ по чисто научни причини, но организацията се превърнала в нещо съвсем различно. Нейният Институт за военнонаучни изследвания провеждал отвратителни експерименти с концлагеристи. Поставяли хората в барокамери, подлагали ги на хипотермия, изследвали сгъстяването на кръвта им. Ужасни неща. А лабораторията колекционирала кости на мъже и жени от еврейски произход, които били убити и разчленени. Неколцина свършили на бесилката, мнозина отишли в затвора: Отвратително наистина.