Наследството на Карл Велики [bg]

— Диц мъдро е предпочел американците пред руснаците — добави Изабел. — Те също идвали тук, но той просто не понасяше комунистите.

— Имате ли представа какво има в Антарктида?

Тя поклати глава.

— Дълги години си задавам този въпрос. Знаех за завещанието на Айнхард, за Светите люде, за двете книги, които бяха на разположение на Доротея и Кристел. Много исках да разбера какво има там. Но дъщерите ми се заеха да разрешат загадката и аз се оттеглих. Надявах се те двете да се сближат така.

— Май е невъзможно — поклати глава Малоун. — Те дълбоко се ненавиждат.

Очите й се сведоха.

— Не познавам други сестри, които да се мразят толкова силно. Но краят на живота ми е близо и искам да съм сигурна, че фамилията ще продължи да съществува.

— За да прогоните и собствените си съмнения?

— Именно — кимна тя. — Трябва да знаете, че ние винаги намираме онова, което търсим, хер Малоун.

— Така каза и Кристел.

— Баща й го повтаряше непрекъснато и беше прав.

— Но защо замесвате и мен?

— Първоначално решението беше взето от Доротея. Тя очакваше, че от вас ще научи нещо за подводницата. Подозирам, че ви е отхвърлила поради твърдостта, която демонстрирате. Но аз ви избрах именно поради тази твърдост. Вие сте човекът, който би могъл да помогне на Кристел.

Това изобщо не го интересуваше, но той моментално предусети какво щеше да последва.

— Помагайки на нас, вие най-вероятно ще разрешите и собствената си дилема.

— Аз винаги работя сам.

— Известни са ни случаи, при които не сте го правили.

Нямаше как да го отрече.

— Имате ли новини от Доротея? — попита той. — В манастира остана един труп.

— Знам, Кристел ми каза. Улрих ще се погрижи за него, както и за този тук. Питам се кой ли още е замесен, но същевременно съм убедена, че вие най-добре умеете да се оправяте в подобни ситуации.

— Стрелецът дойде за мен и за Доротея. Не спомена нищо за Кристел.

— Чух го.

Адреналинът бързо отстъпваше място на умората.

— Кристел ви е разказала за Айнхард и Карл Велики. Документът в ръцете ви съдържа съвсем ясно предизвикателство. Поход в търсене на истината. Вече видяхте книгата, написана собственоръчно от Айнхард. И онази от гроба на Карл, предназначена единствено за поредния римски император. Всичко това е реално, хер Малоун. Представете си за момент, че първа цивилизация наистина е съществувала. Помислете си за последиците за историята на човечеството.