![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
Той внимателно я наблюдаваше.
— Дядо ми няма нищо общо — добави тя, отгатнала мислите му. — Станало е след неговото уволнение и публично дискредитиране. — Кратка пауза. — Дълго след като се бил обрекъл на самота в този манастир.
Редом с флага на „Аненербе“ беше изложен гоблен, на който беше изрисувано Дървото на живота. Същото, което беше пресъздадено на иглите. Вниманието му беше привлечено от текста под него. Хората не могат да надживеят свидетелствата за своята култура.
— Дядо ми наистина е вярвал в това твърдение — забеляза интереса му тя.
— А вие?
— Аз също.
Малоун все още не разбираше защо фамилията беше съхранила тази колекция в специални помещения с контролиран въздух, без нито една прашинка. Една от причините все пак му беше ясна. Той също уважаваше баща си. Все още помнеше как си бяха разменяли пасове с топката за бейзбол, как бяха плували заедно и се бяха грижили за градината. Дълги години след неговата смърт беше страдал, че са му отнели онези неща, които децата с двама родители получават даром. Майка му правеше всичко възможно да съхрани живи спомените за баща му, но с хода на годините той откри, че паметта започва да й изневерява. Да си съпруга на моряк е тежко бреме. Също като да си съпруга на агент от специалния отдел „Магелан“. За неговата бивша съпруга бремето се беше оказало непоносимо.
Кристел продължи напред. Всеки експонат в тази странна изложба разкриваше нов детайл от страстта на Херман Оберхойзер. Тя спря пред един шкаф, боядисан в ярки цветове — подобен на онзи в манастира. Издърпа едно от чекмеджетата и извади лист хартия, защитен от прозрачен плик.
— Последната воля и завещание на Айнхард, открито от дядо ми. Копие от него има и в манастира.
Малоун пое плика. Листът под него приличаше на пергамент, изписан с гъст почерк на латински. Избледнялото мастило имаше светлосив цвят.
— На гърба има превод — обади се тя. — Последният параграф е най-важният.
През целия си живот съм спазвал клетвата, дадена на най-благочестивия господар и августейши император Карл. Тя ме задължаваше да не споменавам нито дума за Тартар. Подробното описание на всичко, което знам, отдавна лежи в неговата гробница. В случай че някой ден това свято място бъде открито и отворено, никой не трябва да разлиства или разделя страниците на книгата. Тя трябва незабавно да бъде предадена на свещения император, който управлява в момента. Прочитът на истините в нея разкрива много, затова трябва да бъде направен с крайна благочестивост и благоразумие. Самият аз постъпих така, особено след като станах свидетел на пълното безразличие, което император Луи демонстрира към усилията на своя баща. Успях да напиша тези слова едва след като узнах други две истини. Първата от тях завещавам на моя син, който трябва да я съхрани като наследство за своя син, той на своя и така до края на света. Пази я ревниво, сине, защото тя е написана на езика на Църквата и лесно може да бъде разбрана, но нейното послание е непълно. Втората истина, която ще даде пълно обяснение на мъдростта на небесата и ще бъде достояние на господаря Карл, започва в новия Йерусалим. Откровението ще стане ясно в мига, в който бъде разкрита тайната на това чудотворно място. Изяснете целта на великото начинание, като използвате ангелското съвършенство при освещаването. Но пътят към небето ще се разкрие само на онези, които правилно оценят трона на Соломон и римското лекомислие. Помнете, нито аз, нито Светите люде ще проявят търпение към невежите.
— За това ви говорех — прошепна Кристел. — Наследството на Карл Велики. Великото начинание на Шарлеман. Него трябва да дешифрираме. Въпреки че Ото III и всички римски императори след него не са успели да го сторят. Разкриването на загадката ще ни отведе до онова, което нашите бащи са търсили в Антарктида.
Малоун поклати глава.
— Казахте, че дядо ви е ходил там и не се е върнал с празни ръце. Той очевидно е разкрил загадката. Не е ли оставил някакъв отговор?
— Липсват каквито и да било записки за пътешествието му. Къде е ходил, какво е открил. А по-късно не успя да ни разкаже нищо, тъй като беше сенилен.