Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Защо всичко това е толкова важно днес?
Тя се поколеба.
— Баща ми и дядо ми нямаха отношение към бизнеса. Те се интересуваха от света. За съжаление дядо ми е живял по време, в което новаторските идеи са били забранени. Принуден е бил да работи сам. А татко беше безнадежден мечтател, без никакви практически умения.
— Който все пак е успял да стигне до Антарктида на борда на американска подводница — отбеляза Малоун.
— Което повдига един сериозен въпрос.
— Защо американското правителство е проявило такъв интерес, че го е поканило на секретна мисия?
Той знаеше, че през 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век САЩ бяха провеждали редица неконвенционални експерименти. Главно в областта на паранормалните възприятия, контрола върху съзнанието и НЛО. С единствената цел да получат предимство пред СССР. Дали и тази мисия не е била един от тези безумни експерименти?
— Надявах се, че вие ще ми помогнете да намеря обяснение — промълви Кристел.
Малоун обаче все още чакаше друг, по-конкретен отговор.
— Защо всичко това е толкова важно днес? — повтори той.
— Защото може да промени света.
Зад гърба на Кристел се появи госпожа Оберхойзер. Вървеше бавно, стъпвайки безшумно с меките си обувки.
— Остави ни сами — заповяда на дъщеря си тя.
Кристел безмълвно се подчини. Малоун се изправи със завещанието на Айнхард в ръце.
— Трябва да обсъдим някои неща — твърдо рече Изабел.
27
Джаксънвил, Флорида
1:20 ч.
Чарли Смит чакаше от другата страна на улицата. Предстоеше му последната задача за нощта.
Последните трийсет години от живота си капитан Закари Алегзандър не правеше нищо друго, освен да се оплаква. От сърце, далак, черен дроб, кости. Нямаше органи, които да не беше подлагал на задълбочено изследване.
Преди дванайсет години беше стигнал до заключението, че се нуждае от операция на апендицит. Отказа се от нея едва след като лекарят му припомни, че такава му е правена десет години по-рано. Преди три години реши, че има рак на белите дробове, тъй като беше пушил по кутия цигари дневно в продължение на десетилетия. Но подробните изследвания не показаха нищо.
Последната му мания беше рак на простатата. Седмици наред обикаляше специалистите и ги убеждаваше, че страда от това ужасяващо заболяване. Тази нощ медицинските тревоги на Закари Алегзандър щяха да бъдат прекратени. Завинаги.
Единственото затруднение беше как точно да стане това. Алегзандър беше изследвал абсолютно всичките си вътрешни органи. Ето защо всяка медицинска причина за смъртта му щеше да изглежда подозрителна. Насилствената смърт беше изключена, тъй като тя винаги привлича внимание. В работното му досие пишеше:
Живее сам. Съпругата му отдавна го е напуснала, защото е прекалено уморена от постоянните му оплаквания. Децата му също го посещават рядко, защото и на тях им ходи по нервите. Не се занимава с жени, защото счита секса за опасна работа, от която се хващат зарази и какви ли не болести. От години твърди, че е спрял да пуши, но вечер, най-често в леглото, обича да запалва пура. Рядко срещана чуждестранна марка, която си доставя чрез специална поръчка в един от магазините за тютюневи изделия в Джаксънвил (адресът е поместен по-долу). Пуши поне по една пура на ден.
Прибавени към още известно количество данни, тези сведения бяха достатъчни, за да провокират изобретателността на Смит. Скоро бе решено как Закари Алегзандър ще се раздели с живота.
Чарли Смит беше пристигнал в Джаксънвил с късен полет от Вашингтон. Бе паркирал на около половин километър от къщата на Алегзандър. Сега облече дънков елек, измъкна брезентова торба от багажника и пресече улицата.
На тихата уличка имаше само няколко къщи. Според досието Алегзандър имаше тежък сън и хъркаше толкова гръмовно, че можеше да се чуе от улицата. Чарли бутна градинската врата. На страничната стена бръмчеше компресорът на централното отопление, който разпращаше топъл въздух във вътрешността на къщата. Нощта беше студена, но забележимо по-мека от тази във Вирджиния.
Предпазливо се доближи до един от прозорците и търпеливо зачака да чуе ритмичното хъркане на Алегзандър. На ръцете му вече имаше чифт чисто нови гумени ръкавици. Леко пусна брезентовата торба в краката си и извади от нея малък гумен маркуч с метален накрайник. Очите му внимателно се плъзнаха по прозореца и скоро откриха пластове силикон върху лошо изолираната повърхност между стъклото и рамката.