Отровни думи [bg]

— Какво ви доведе в Трите бора? Защо не избрахте по-голямо селище? Със сигурност щяхте да имате повече работа в Монреал или дори в Шербрук.

— Роден съм в град Квебек. Човек би предположил, че там има много работа за реставратор на антични мебели, но е доста трудно, ако си млад и неопитен. Преместих се в Монреал и започнах работа в антикварен магазин на улица „Нотр Дам“, но стигнах до извода, че не ми е мястото в големия град. Затова реших да ида в Шербрук. Качих се на колата, тръгнах на юг и се изгубих. Попаднах на Трите бора, влязох в бистрото да попитам за посоката, поръчах си café au lait, седнах и столът под мен рухна. — Младежът се разсмя и Гамаш също прихна. — Предложих да го поправя и така започна всичко.

— Казахте, че сте тук от единайсет години. Явно сте били много млад, когато сте напуснали Квебек.

— На шестнайсет. Тръгнах след смъртта на баща ми. Прекарах три години в Монреал, после дойдох тук. Запознах се със Съпругата, роди се Чарлс. Основахме малък бизнес.

„Този младеж е постигнал много за единайсет години“ — помисли си Гамаш.

— Как изглеждаше Оливие, когато се видяхте в събота вечер?

— Както обикновено. Около Деня на труда винаги е доста натоварено, но той беше спокоен. Е, доколкото може да е спокоен Оливие, разбира се — усмихна се Мъндин. Беше ясно, че думите му не са язвителни, а обагрени с приятелски чувства. — Не казахте ли, че в крайна сметка убийството не е извършено в бистрото?

Гамаш кимна утвърдително:

— Опитваме се да открием мястото, където е убита жертвата. Всъщност, докато бяхме на панаира, моите хора имаха за задача да претърсят цялата околност, включително и вашата къща.