![Пръстенът на Борджиите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/6/prstent-na-bordzhiite-bg-download.jpg)
Пръстенът на Борджиите [bg]
- Автор: Уайт Майкл
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9546551795
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пръстенът на Борджиите [bg]». Краткое содержание книги:
“Уайт споява минало и настояще в запленяваща и спираща дъха история.” Съншайн Коуст Съндей
— Значи престъпленията от страст са вече в миналото?
— Зависи какво наричате страст, нали? — намеси се Джес. — За много хора парите са страст.
— Джес, мили, нямах това предвид — отговори майка му. — Говорех за престъпленията в старите филми.
— Айлин, в действителния свят няма много романтика в убийствата — обади се Пендрагън. — Винаги са отвратителни и тревожещи, каквито ще да са мотивите или средствата.
— Да, сигурна съм, че си прав. — Тя се обърна към сина си. — Джес, скъпи, донеси бисквитите. Главният инспектор изглежда недохранен.
Пендрагън се засмя.
— Много любезно от твоя страна, но наистина трябва да тръгваме.
Айлин понечи да протестира, но Джес сложи ръка на рамото й.
— Мамо, съжалявам, но не можем да останем. — Целуна я по бузата, а тя го потупа по ръката и подвикна, докато той затваряше входната врата:
— Пази се.
Вече бяха на стълбището, когато Джес се обърна към шефа си:
— Зная какво си мислиш. Ние също мразим това място. Ще се измъкнем оттук до една година. Спестявам за депозит.
— Това е хубаво.
— Сигурно се чудиш какво се е случило.
Пендрагън го погледна.
— Преди шест години. Автомобилна катастрофа. Баща ми загина, а мама остана полупарализирана.
Стигнаха приземния етаж и прекосиха бетонния двор, от който се излизаше на пътя.
— Съжалявам — каза Пендрагън. — Майка ти е мила жена и очевидно е самотна.
— Правя каквото мога, сър. Точно се готвехме да се измъкнем от тази лайняна дупка, когато стана катастрофата. — Търнър махна към сивата грамада на „Малибу Хаус“, без да се обръща. На лицето му имаше болезнено изражение. — Хубавото е, че това ми даде импулса, от който се нуждаех. Бях малко хулиган преди това, а я ме виж сега. — И той пусна една обезоръжаваща усмивка. — Чест за полицията!
Точно бяха потеглили, когато мобилният телефон на Джак иззвъня. Обаждаше се Роб Грант.
— Сър, случи се нещо.
— Какво?
— Като по чудо скелетът се появи отново.
— Къде?
— Близо до Фримли Уей, но историята е дълга.
— Добре, гледай да е хубава. Ще бъда там след пет минути.
Скелетът беше намерен в контейнер за строителни отпадъци на не повече от петдесет метра от строителната площадка на Фримли Уей. Пендрагън паркира колата в края на улицата и тръгна с Търнър към групата хора, събрани около ръждивия жълт контейнер. Бяха криминолози, но от Колет Нюман нямаше следа. На улицата беше простряно голямо правоъгълно парче найлон. Двама криминолози стояха в контейнера върху купчини битови отпадъци и измъкваха парче кабел, увит около ръждив бидон. Положиха второ парче найлон в контейнера и бавно изместиха скелета върху него. След това го вдигнаха внимателно и го прехвърлиха през ръба в ръцете на двама свои колеги. Викърс и Тачър стояха отстрани и гледаха. Застанаха мирно, когато видяха Пендрагън и Търнър.
— Шефе — кимна Викърс. Той и Тачър усърдно не обръщаха внимание на Търнър, който беше застанал малко по-назад от Пендрагън.
— Какво става?
— Обади се жена от Алдърни Роуд номер седем, ето там. — Той посочи наляво. — Семейното коли донесло половин череп в кухнята. Със сержант Тачър току-що бяхме пристигнали в управлението и веднага дойдохме. Претърсихме улиците и пасажите наоколо. Преди половин час намерихме това. — Той кимна към контейнера.
— И сте претърсили този пасаж преди два дни?
— Да, сър. Контейнерът беше тук, но нямаше скелет.
— Сигурен ли си?
— Напълно — отговори твърдо Тачър. — За бога, Търнър, стига си се хилил така самодоволно…
Пендрагън се обърна, но сержантът беше въплъщение на невинността.
— Добре — каза той на Тачър и Викърс. — Очевидно някой си играе с нас. Върнете се в управлението и напишете докладите си. Ние ще поемем оттук.
Пендрагън и Търнър се приближиха до скелета и клекнаха да го разгледат.
— Няма пръстен — отбеляза главният инспектор.
— Може да го е задигнал някой, който е видял скелета в контейнера — каза Търнър.
— Възможно, но малко вероятно.
Пендрагън се изправи и се обърна към главната улица, защото видя Фред Тейлър и един фотограф.
— О, чудесно! — измърмори Пендрагън под нос.
— Това трябва да е собственикът на метакарпалната кост — обяви Тейлър, когато наближи. Обърна се, за да дари със студена усмивка Пендрагън. — М-е-т-а-к-а-р-п-а-л-на.