![Ханибал: Врагът на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/4/hanibal-vragt-na-rim-bg-download.jpg)
Ханибал: Врагът на Рим [bg]
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-907-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал: Врагът на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
През Първата пуническа война римляните са победили и унизили Картаген, техния единствен сериозен съперник за власт в Средиземноморието. Сега блестящият картагенски генерал Ханибал е решил да отмъсти. В надигащата се буря съдбата среща двама младежи — Ханон, син на изтъкнат войник и довереник на Ханибал, и Квинт, син на римски конник и земевладелец. Катастрофална авантюра в морето превръща Ханон в роб, купен от бащата на Квинт. Макар че между двамата младежи — и сестрата на Квинт Аврелия — се ражда неочаквано приятелство, съдбата ги разделя, когато двете воюващи страни се изправят една срещу друга. Двамата се озовават на противоположните страни на конфликта и съюзът, изкован в робство, ще бъде доведен до зашеметяващия си край на бойното поле.
— Не съм.
— Лъжец! — Сицилианецът извади камшика си и започна да го налага.
Яростта на Ханон най-сетне надделя.
— Остави го! — извика той. — Нищо лошо не е направил.
Агесандър стовари още няколко удара и силен ритник, преди да спре. После се обърна към Ханон.
— Какво каза?
— Брането на сливи е лесна работа. Защо му е да се опитва да клинчи от нея? — изръмжа Ханон. — Човекът просто се спъна.
Сицилианецът се опули от изненада и гняв.
— Нима се осмеляваш да ми казваш какво да правя? Ти, червясало лайно такова!
Ханон беше готов да даде мило и драго за меч в този момент. Не разполагаше обаче с нищо, освен с гнева си. Покрай прилива на адреналин това му се видя достатъчно.
— Лайно ли съм бил? — озъби се той. — Ти пък си долнопробна сицилианска измет! Не бих си изтрил краката с теб, дори да са омазани с лайна.
Нещо в Агесандър сякаш се пречупи. Той вдигна камшика и заби покрития с метал край на дръжката в лицето на Ханон.
Чу се силно хрущене и Ханон усети как хрущялът се чупи. Ослепен от болка, той залитна назад и вдигна ръце, за да се предпази от удара, който знаеше, че ще последва. Нямаше възможност да вземе камък или каквото и да било, за да се защити. Агесандър се нахвърли върху него като лъв върху плячката си. Камшикът се спусна върху раменете на Ханон и върхът му облиза гърба му. После се дръпна, но се върна да го ужили миг по-късно, оставяйки рана след рана. Ханон отстъпи, но смеещият се сицилианец го последва. Когато Ханон се препъна в корена на едно дърво, Агесандър го блъсна в гърдите и го просна на земята. Задъхан, Ханон не можеше да направи нищо, докато другият се извисяваше над него с разкривено от ликуване лице. Последва силен ритник в гърдите и ребрата, счупени от Варсако, се пукнаха за втори път. Болката беше непоносима и Ханон изкрещя, въпреки че тутакси се намрази за реакцията си. По-лошото тепърва следваше. Побоят продължи, докато той почти не изпадна в безсъзнание. Накрая Агесандър го обърна по гръб и заповяда:
— Погледни ме! — След още няколко ритника Ханон успя да отвори очи. Щом го направи, сицилианецът вдигна високо десния си крак, обут в подкован сандал. — Това е за всичките ми другари — изръмжа той. — И за семейството ми.
Ханон нямаше представа за какво говори Агесандър. „Този кучи син ще ме убие“, замаяно си помисли той. Странно, но не му пукаше. Поне страданията му щяха да свършат. Изпита вцепеняваща мъка, че никога вече няма да види семейството си. Че няма да може да се извини на баща си. Така да бъде. Примирен, Ханон затвори очи и зачака Агесандър да сложи край на всичко.
Ударът така и не дойде.
Вместо това се разнесе властен глас.
— Агесандър! Спри!
Отначало Ханон не схвана какво става, но когато заповедта беше повторена и усети, че сицилианецът отстъпва, разбра. Някой се беше намесил. Кой? Остана да лежи на твърдата земя, неспособен да прави каквото и да било, освен да диша съвсем плитко. С всяко движение на гръдния му кош сякаш го пронизваха кинжали. Болката беше единственото, което го държеше в съзнание. Усещаше, че Агесандър хвърля изпълнени с омраза погледи към него, но не го докосна повече.
Миг по-късно Квинт и Аврелия, децата на Фабриций, се появиха в полезрението му. Лицата и на двамата бяха гневни.
— Какво направи? — извика Аврелия и падна на колене до Ханон. Макар че окървавеният картагенец беше почти неузнаваем, усети пърхане в стомаха си, когато го видя.
Ханон се опита да ѝ се усмихне. След жестокото лице на Агесандър тя му приличаше на нимфа или друго подобно създание.
— Е? — Гласът на Квинт беше леден. — Обяснявай.
— Баща ти оставя ръководенето на стопанството и робите на мен — зафуча Агесандър. — Така е още отпреди да се родиш.
— А ако беше убил роб? Какво щеше да каже тогава? — предизвикателно попита Аврелия.
Агесандър се изненада, после каза примирително:
— Е. Наказвах го, нищо повече.
Квинт се изсмя подигравателно.
— Канеше се да стовариш крак върху главата му. На тези камъни такъв удар щеше да му пръсне черепа.
Агесандър не отговори.
— Така ли е? — остро попита Квинт. Яростта му към сицилианеца, който изглеждаше готов да убива, се удвои, когато осъзна кой е жертвата. Всяко останало уважение, което изпитваше към Агесандър, се изпари. — Отговаряй, в името на боговете.
— Вероятно — намусено отвърна Агесандър.
— Това ли възнамеряваше? — остро попита Аврелия.
Сицилианецът погледна Ханон.
— Не. — И скръсти ръце на гърдите си. — Просто не се сдържах.
„Лъжец“, помисли си Ханон. Над него на лицето на Аврелия се изписа недоверие, което подсили убеждението му.