Градът и звездите [The City and the Stars - bg]

— В какво престъпление ме обвиняват? — запита Алвин.

Все още развеселен от възбудата и вълненията на бягството от Лис, той не можеше да приеме сериозно този нов обрат на събитията. Вероятно Хедрон бе проговорил; обхвана го леко раздразнение към Шута за това, че е издал тайната му.

— Не е предявено обвинение — гласеше отговорът. — Ако се наложи, то ще бъде формулирано след като те изслушат.

— И кога ще стане това?

— Много скоро, предполагам.

Разпоредителят явно се смущаваше и не знаеше как да се справи с нежеланото задължение. Понякога се отнасяше към Алвин като към съгражданин, после се сещаше, че е пазител на реда, и започваше да се държи прекалено хладно.

— Откъде дойде този робот? — рязко запита той, сочейки спътника на Алвин. — От нашите ли е?

— Не — отговори Алвин. — Намерих го в Лис, в страната, където бях. Доведох го, за да се срещне с Централния компютър.

Тези спокойни думи предизвикаха значително вълнение. Достатъчно трудно бе да възприемат, че извън Диаспар има още нещо, а това, че Алвин е довел един от външните обитатели и се кани да го въведе в мозъка на града, изглеждаше още по-страшно. Разпоредителите се спогледаха с толкова безпомощна тревога, че Алвин едва удържа смеха си.

Докато крачеха през парка, ескортът дискретно изостана назад и разговаряше с развълнуван шепот. Алвин обмисляше следващия си ход. Преди всичко трябваше да открие точно какво е станало по време на отсъствието му. Серанис бе казала, че Хедрон е изчезнал. Диаспар предлагаше безбройни скривалища, а познанията на Шута за града изглеждаха ненадминати и едва ли някой щеше да го открие, преди сам да реши да се появи. Може би, мислеше Алвин, имаше начин да остави съобщение там, където Хедрон не би пропуснал да го види, и така да определи среща. Ала присъствието на стражата щеше да му попречи.

Трябваше да признае, че надзорът бе много деликатен. Когато стигна до апартамента си, той почти бе забравил за присъствието на разпоредителите. Предполагаше, че те няма да му пречат, освен ако реши да напусне Диаспар, а засега нямаше подобни намерения. Всъщност уверен бе, че е невъзможно да се върне в Лис по предишния път. Серанис и нейните колеги сигурно вече бяха изключили подземната транспортна система.

Разпоредителите на го последваха в стаята му, знаеха, че има само един изход, и застанаха пред него. Относно робота нямаха инструкции, затова го оставиха при Алвин. Не искаха да имат нищо общо с тази очевидно древна машина. От нейното поведение не можеха да определят дали е пасивен слуга на Алвин, или притежава собствена воля. За да избегнат тази неувереност, те с удоволствие се отдръпнаха от нея.