Градът и звездите [The City and the Stars - bg]

Сега разбираше защо никога не е обичал Алистра или някоя друга жена в Диаспар. Това бе още един от уроците на Лис. Между многото други неща Диаспар бе забравил и истинския смисъл на любовта. В Еърли Алвин наблюдаваше как майките люлеят децата си на колене и сам изпитваше тая закриляща нежност към всички малки и безпомощни същества, която е всеотдайна сестра на любовта. Но днес нито една жена в Диаспар не знаеше, нито пък се интересуваше от някогашната крайна цел на любовта.

В безсмъртния град нямаше истински вълнения и дълбоки страсти. Може би подобни чувства процъфтяват само благодарение на своята мимолетност. Те не могат да траят вечно и винаги търсят сянката, която Диаспар бе пропъдил.

В този и само този момент Алвин прозря каква трябва да бъде съдбата му. Досега несъзнателно се бе подчинявал на импулсите си. Ако можеше да знае толкова древна аналогия, би се сравнил с ездач на подплашен кон. Този бяг го бе пренесъл през най-невероятни области и можеше отново да го понесе, но в дивия галоп Алвин бе открил силата на коня и бе разбрал накъде да го насочва.

Откъм стенния екран долетя звън и рязко прекъсна мислите му. Тембърът на звука подсказваше, че това не е повикване отдалече. Някой идваше да го види. Той подаде сигнала за отваряне на вратата и след малко Джесерак застана пред него.

Наставникът изглеждаше сериозен, но не и враждебен.

— Поръчаха ми да те отведа пред Съвета, Алвин — каза той. — Всички чакат да те изслушат.

После Джесерак забеляза робота и любопитно го огледа.

— Значи този спътник си довел от пътешествието. Мисля, че ще е по-добре да дойде и той.

За Алвин това бе добре дошло. Роботът вече го бе спасил от една опасна ситуация и можеше отново да му потрябва. Запита се какво ли мисли машината за приключенията и превратностите, в които я въвличаше, и за хиляден път поиска да разбере какво става в този херметично затворен ум. Имаше чувството, че засега е решила да наблюдава, да анализира и да си прави изводи, без да поема инициативата, докато прецени, че моментът е назрял. Тогава може би най-неочаквано щеше да пристъпи към действие и нейният избор можеше да не съвпада с плановете на Алвин. Единственият му съюзник бе привързан към него с крехките нишки на личния интерес и всеки миг можеше да го изостави.

На рампата към улицата го чакаше Алистра. Каквото и да бе направила, за да разкрие тайната му, Алвин нямаше нито сили, нито желание да я осъжда. Очевидно тя страдаше и когато изтича нагоре да го поздрави, очите и се напълниха със сълзи.

— О, Алвин! — проплака тя. — Какво ще ти направят?

Алвин пое ръцете и в своите толкова нежно, че и двамата се изненадаха.

— Не се бой, Алистра — каза той. — Всичко ще бъде наред. В края на краищата Съветът няма по-строго наказание от връщането в Информационните хранилища… а кой знае защо, не вярвам да го направи.

В нещастието си тя изглеждаше толкова красива, че дори сега Алвин усети как тялото му по стар навик реагира на нейното присъствие. Но това бе само физическо влечение; не я пренебрегваше, просто вече не можеше да се задоволи само с нея. Той внимателно изтегли ръцете си и последва Джесерак към Дома на Съвета.