Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
— Лусиен, моля те, помогни ми! Освободи ме от нея.
Не бе нужно да пита от какво трябва да я освобождава, тъй като чувстваше силата, с която страстта струи през нея и почувства, че се разкъсва на две. Ако в очите й нямаше сълзи, може би щеше да успее да си тръгне. Но сълзи имаше и това я правеше толкова уязвима. Обзе го всеобятното желание да я защити. Лусиен разбра, че няма да може да я остави да страда по този начин.
„Но ти не можеш да й дадеш такава власт над тебе!“
Но още докато спореше със себе си, той наведе глава към нея. В миг, в който устните им се сляха, Лусиен си помисли: „Дръж кристала, Ариел, и ми покажи какво искаш.“
Ариел помнеше много целувки, но никога досега една целувка не бе предизвиквала в нея такъв трепет, както тази на Лусиен. Щом той се приближи към нея и се отпусна до нея на леглото, езикът му се промуши между устните й, търсейки вход към устата й. Ариел го прие с нетърпение. Лусиен потърси езика й и го призова на чувствен дуел, който я накара да се притисне към него с такова силно желание, че беше колкото плашещо, толкова и възбуждащо.
— О, Боже, Лусиен! — прошепна тя, като се освободи от целувката му и отново трескаво посегна към ризата му. Така силно го желаеше, че бе готова ако се наложи да разкъса дрехите му.
Лусиен хвана ръцете й и ги обви около кристала. Като положи дланта си върху ръцете й, той поднови целувките си, мушкайки езика си в устата й. Сега Ариел вече усещаше не своята, а неговата страст. Чувстваше мекотата на устата си през допира на езика му, чувстваше вълнението от нападенията и париранията на своя език. Когато Лусиен притисна бедрата си към нея, тя почувства как топлината на тялото й го облива с горещи вълни от удоволствие, които се стичат в слабините му, докато накрая той стана толкова твърд, че Ариел простена от желанието му.
— Лусиен, моля те! — изпъшка тя, като дръпна ръце от кристала и обхвана раменете му.
„Какво искаш, Ариел?“
— Теб! — извика тя. — Теб! Теб!!!
Очите му заблестяха. Той разтвори бедрата й и като коленичи между тях, съблече ризата си. Ариел прекара език по устните си и протегна ръка, за да погали гърдите му, наслаждавайки се на допира до къдравите, тъмни и косми и на чувственото напрягане на гръдните му мускули при докосването й. Бавно, предизвикателно, тя прекара пръст надолу, към тясната пътечка от косъмчета, които изчезваха под колана на джинсите му. Лусиен рязко пое въздух, щом тя игриво подръпна токата на колана му.
— Наистина ли ме желаеш, Лусиен? — гърлено попита тя, като отвори токата и прекара ръка по тъканта, покриваща твърдата издутина на еректиралия му член.
Той не отговори, но жарта в очите му и каза всичко, което имаше нужда да знае. Ариел безсрамно свали ципа на джинсите му и като мушна ръка вътре го докосна през тъканата на шортите. Пенисът му потрепна от допира й и, макар да изглеждаше невъзможно, стана още по-твърд.
Ариел вдигна глава към него и му заповяда:
— Съблечи се, Лусиен. Искам да видя колко ме желаеш.
Ъгълчетата на устата му потрепнаха иронично, докато слизаше от леглото. Ариел го наблюдаваше как захваща с палците си наведнъж шортите и джинсите, и след това ги смъква с бавно движение.
— Божичко, колко си красив! — промърмори тя, изправяйки се на колене в края на леглото. Прокара ръка по раменете му и по гърдите му, възхитена от променящия се релеф на мускулите му.
Лусиен отново пое дълбоко дъх, докато ръцете й продължиха надолу, галейки твърдия му, плосък стомах. Ръката й се плъзна по копринената плът на члена му, като накара цялото му тяло да се напрегне и след това да започне да трепери.
Желанието изпълни Ариел. Докато продължаваше да го гали, тя вдигна очарована очи към лицето му. Очите му бяха станали толкова блестящи, че бяха почти заслепяващи. Ариел почувства как потъва в дълбините им.
Откъсна се със сила от омагьосващия му поглед и като се отпусна назад му заповяда:
— А сега ме съблечи, Лусиен.
Той веднага се качи на леглото. Отново разтвори бедрата и застана между тях. Разкопча блузата й и освободи закопчалката на сутиена й, след което отмахна сексапилната червена дантела от гърдите й.
Този път Ариел бе наред да си поеме дълбоко дъх, щом Лусиен нежно прекара нокът през зърната й, превръщайки ги в тръпнещи връхчета.
— О, Лусиен! — простена тя, като зарови ръце в дългата му коса, щом Лусиен наведе глава и всмука едното зърно в устата си, докато дразнеше другото с пръст.
През следващите няколко минути той бавно я съблече, като изучаваше всеки инч от тялото с устата си и с пръстите си, докато накрая Ариел буквално започна да се гърчи под него.
Най-сетне тя беше гола като него. Лусиен целуна ходилото й и започна да прокарва пътека от целувки нагоре по крака й. Когато достигна до вътрешната страна на бедрото й, Ариел отново преплете пръсти в косата му. Щом устните му се допряха до топлината й, тя изпусна вик на удоволствие.