Част от секундата [Split Second - bg]

Без да осъзнава, той насочи поглед към асансьорите. Чу звън, после още веднъж и още веднъж. Пред мисления му поглед вратите се отваряха пак и пак. Сякаш го засмукваше някаква черна бездна.

Трясъкът го стресна, но ръката му полетя към кобура и измъкна въображаемия пистолет, докато той гледаше проснатото на пода тяло на Ритър. После вдигна очи към Мишел, която стоеше с фенерчето до вратата, след като току-що я бе затръшнала.

— Извинявай — каза тя. — Просто исках да видя реакцията ти. Май не трябваше да го правя.

— Да, не трябваше — твърдо отвърна той.

Тя се приближи и застана до него.

— За какво си мислеше преди малко?

— Би ли се изненадала, ако кажа, че и аз не знам?

— Говори тогава, за да излезе наяве. Може да е важно.

Той се замисли.

— Спомних си как гледах Арнолд Рамзи. Изражението му не беше като на човек, който току-що е убил кандидат-президент. Не изглеждаше уплашен, предизвикателен, гневен или побъркан.

— А как изглеждаше?

Кинг я погледна втренчено.

— Стори ми се изненадан, Мишел, сякаш не бе очаквал, че ще убие Ритър.

— Добре, но това е пълна безсмислица. Той току-що го е застрелял. Помниш ли нещо друго?

— Спомням си как след като отнесоха тялото на Ритър, Боби Скот дойде при мен да погледне раната ми.

— Изключителна постъпка при дадените обстоятелства.

— Е, той не знаеше какво е станало. Просто виждаше, че има ранен агент. Неприятностите започнаха след това.

— Нещо друго?

Кинг се загледа в пода.

— По-късно, когато ме извеждаха, Боби и Сидни Морс се караха в коридора. С тях имаше още един човек, не го познавах. Морс беше висок метър и седемдесет и пет, тежеше към сто и десет килограма, най-вече за сметка на сланината, а насреща му стоеше бивш морски пехотинец с рамене като гардероб. И се караха здравата. Гледката беше невероятна. При други обстоятелства бих се разсмял.

— За какво се караха?

— Ритър беше мъртъв по вина на Скот — сигурен съм, че това е разправял Морс.

— Видя ли някого от двамата след това?

— Само Боби, на официалното разследване. Не разменихме и дума. Все си напомнях да му позвъня, да му кажа, че съжалявам. Но така и не се наканих.

— Четох, че Сидни Морс бил пратен в лудница.

— Да. Според мен той не даваше пет пари за политиката на Ритър. За Морс всичко беше шоу, грандиозно представление. По онова време той работеше в шоу бизнеса. Веднъж го чух да казва, че ако успее да изтика тип като Ритър до върха на националната слава, той самият ще се превърне в идол.

Мишел се озърна и потръпна.

— Толкова е тихо. Като в гробница.

— Е, в известен смисъл наистина е гробница. Двама души умряха тук.

— Радвам се, че не са били трима.