Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
Закат го изгледа свирепо.
— Все още има време да обмислите въпроса от всички страни, ваше величество — добави Брадор с делови, спокоен тон. — Това все пак е моята преценка на положението. Сигурен съм, че ще поискате потвърждение на думите ми от страна на военното разузнаване, освен това ще е необходимо да се консултирате с висшето военно командване.
— Не — рязко каза Закат. — Решението е изцяло мое. — Той се навъси и наведе лице към пода. — Добре, Брадор. Ще върна армията в Малореа. Иди да съобщиш на представителите на военното командване, че искам незабавно да се срещна с тях.
— Да, ваше величество.
Гарион вече беше станал от мястото си.
— Колко време ще бъде необходимо да върнеш войските си от Ктхол Мургос?
— Около три месеца — отговори Закат.
— Не мога да чакам толкова дълго, Закат.
— Съжалявам, Гарион, ала никой от нас няма друг избор. Нито ти, нито аз ще напуснем Мал Зет, докато армията не пристигне тук.
8.
На следващата сутрин Силк се отби рано в покоите на Гарион и Се’Недра. Дребният мъж отново беше облечен в своя любим жакет и тесен панталон, макар че беше свалил повечето от скъпоценните си камъни. Беше преметнал върху ръката си два ката малореански дрехи — от онези леки пъстроцветни облекла, каквито носеха повечето от жителите на Мал Зет.
— Искаш ли да се поразходим из града? — попита той Гарион.
— Не мисля, че ще ни пуснат да излезем от палата.
— Вече се погрижих за това. Брадор ни издаде разрешително. Можем да го ползваме в случай, че не се опитваме да се измъкнем от хората, които ще вървят по петите ни.
— Тази мисъл ми действа потискащо. Ненавиждам някой да ме следи.
— Ще свикнеш.
— Имаш ли нещо специално наум, или просто ще се разходим, за да се запознаем със забележителностите на града?
— Ще ми се да се отбием до кантората на нашето — моето и на Ярблек — предприятие тук и да поговоря с нашия представител.
Гарион го погледна озадачено.
— Агентът, който управлява сделките от наше име в Мал Зет.
— О, да. Просто не знаех за съществуването му.
— Така е, защото не си в нашия бизнес. Човекът ни тук се казва Долмар. Той е мелцен, твърде добър бизнесмен и освен това не краде прекалено много.
— Не съм сигурен дали ми харесва да те слушам, когато приказваш за бизнес — каза Гарион.
Силк се огледа дебнешком.
— Можеш да научиш много, много неща, Гарион — рече той, ала пръстите му вече се движеха със светкавична бързина. — „Долмар е в състояние да ни докладва какво наистина става в Каранда. Мисля, че е по-добре да дойдеш с мен.“
— Ами добре — отвърна Гарион, преувеличавайки паузата, необходима да даде съгласието си. — Може би си прав. Освен това усещам, че стените вече започват да ме потискат с тежестта си.
— Ето — рече Силк и му подаде едната от двете широки дрехи. — Облечи това.
— Вече съм облечен, Силк.
— Виж, хората, облечени в западни дрехи, прекалено бият на очи и привличат вниманието на минувачите в Мал Зет. На мен никак не ми се ще да ме зяпат. — Силк се разсмя. — Много е трудно човек да бръкне и да измъкне нещо от джобовете на минувачите, ако всички на улицата са втренчили поглед в теб. Тръгваме ли?
Дрехата, която облече Гарион, беше отворена на гърдите, а от раменете падаше свободно надолу чак до петите. Беше много удобна, с дълбоки джобове от двете страни. Материалът, от който беше изработена, бе тънък и се носеше с лекота след краля на Рива. Той се приближи към вратата на съседната стая. Се’Недра сресваше косата си, все още влажна от сутрешната вана.
— Ще изляза в града със Силк — каза и той. — Имаш ли нужда от нещо?
Малката кралица се замисли за миг.
— Виж дали ще можеш да ми намериш някъде гребен — рече тя и вдигна онзи, с който се решеше. — Зъбите на моя вече съвсем се изпочупиха.
— Добре. — Гарион понечи да тръгне.
— Щом тъй и тъй ще ходиш — добави тя, — защо не ми купиш и топ копринен плат — тревистозелен, ако зърнеш някъде. Казаха ми, че тук в палата има забележителна шивачка.
— Ще видя какво мога да направя.
— Чакай. Може би и няколко метра дантела — не прекалено пищна, запомни. Просто красива.
— Нещо друго?
Се’Недра му се усмихна.
— Купи ми и някаква изненада. Обожавам изненадите.
— Гребен, топ тревистозелена коприна, няколко метра красива дантела и изненада. — Той свиваше пръсти, отбелязвайки броя на покупките, които трябваше да направи.