Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
Сърцето на Роланд биеше лудо от страх.
— Точно така — каза барон Пол. — Мен търсиш ти. Мен искаш. Кръв надушваш ли? Искаш ли? Ела я вземи.
Зелената жена скочи към Пол и преодоля на три крачки шестдесетте стъпки разстояние. Роланд се приготви за атаката. Заби стъпала в земята, вдигна меча и премери замаха си така, че да отсече главата на зелената жена. С мощен вик той размаха меча си тъкмо когато зелената жена се добра до барон Пол.
Вложи в удара цялата си тежест, стовари меча във врата на зелената жена и усети, че острието все едно се удари в камък. Издрънча в нея, отскочи от врата й и го плесна по лявата китка.
Болката го ужили, а от удара дясната му ръка изтръпна.
Зелената жена спипа барон Пол. Беше паднал на гръб, твърде слисан, за да се сети да замахне, а тя се беше изгърбила над него, стиснала дръжката на брадвата му.
Барон Пол се мъчеше да раздвижи оръжието, но въпреки даровете си на мускул почти не можа да го мръдне.
Тя задържа брадвата и я огледа. Подуши кръвта на граака, после изплези дългия си език и близна леко съсирващата се по острието кръв.
Роланд отстъпи крачка назад, а чудовището притвори чувствено очи, наслаждавайки се на вкуса на кръвта.
Момичето продължаваше да хленчи. Кръвта пулсираше в ушите на Роланд, а предницата на туниката му беше плувнала в пот.
Явно зелената жена жадуваше за кръв точно толкова, колкото удавник за още глътка въздух.
— Сили небесни, разкарайте я от мен! — изпъшка в ужас барон Пол. Държеше брадвата и се мъчеше да я издърпа; зелената жена започна да я облизва жадно.
Роланд никога не беше виждал такова нещо, никога не беше чувал за нещо като тая зелена жена. Трябваше да е някое призовано същество, може би някое зло чудовище, привлечено от Долния свят. От две малки рани на шията й се стичаше зелена кръв — зелена като зелени пламъци.
Кралската ездачка продължаваше да хлипа. Роланд й извика тихо:
— Махни се оттук, дете. Върви бавно. Не бягай. — Той самият заотстъпва, разбрал, че с нищо не може да помогне на барон Пол.
Зелената жена спря да ближе острието на брадвата, обърна се и го изгледа, след което повтори с тих глас, имитирайки съвсем точно всяка негова дума:
— Махни се оттук, дете. Върви бавно. Не бягай.
Роланд не разбра дали звярът заповядва на него, или просто повтаря думите му. Отстъпи крачка назад и един сух клон изпращя под петата му.
Зелената жена облиза острието на брадвата и извика на барон Пол:
— Мен търсиш ти. Мен искаш. Кръв надушваш ли? Искаш ли? Ела я вземи.
Барон Пол кимна, докато тя дооблизваше острието, и пусна брадвата.
— Кръв — прошепна той. — Кръв.
Зелената жена спря да ближе и го зяпна.
— Кръв — повтори тя и пак прокара език по острието. — Кръв.
Роланд беше отстъпил вече десетина крачки и се чудеше дали да не побегне и да не се спира. Човек никога не бяга от куче, знаеше той, или от глиган. Движенията на краката ти само възбуждат животните. Реши, че и той няма да бяга от зелената жена.
Само отстъпи и се обърна. За част от мига зелената жена скочи и го спипа изотзад.
— Не! — извика той, докато тя го поваляше на тревата и го обърна на една страна. Устата му се напълни с пръст и му замириса на моркови и на плесента по растящия наоколо ечемик.
Последва пареща болка — зелената жена заби един от дългите си нокти в китката му. Той се помъчи да се отскубне, опита се да я изрита в лицето. Тя го задържа, прокара езика си по лявата му китка и облиза кръвта.
Той я изрита в глезените. Макар да изглеждаше тънка като танцьорка, мускулите й се оказаха здрави като стоманени въжета. Борбата не му донесе нищо — тя само го стисна още по-здраво, готова да откъсне ръката му от рамото.
Той изохка от болка.
Зелената жена засмука от раната му, изтръгвайки жизнените му сокове с тих, мляскащ звук. Той извика и започна да се бори за живота си, уплашен, че всеки момент ще го захапе за гърлото.
— Помощ! — изрева Роланд и се озърна в паника към барон Пол. Но дебелият рицар едва се беше изправил на разтрепераните си крака и го гледаше в безпомощен ужас.
„Сили небесни — помисли той. — Да спя цели двайсет години и да се събудя само за да умра още първата седмица.“
Изведнъж детето притича до барон Пол, грабна брадвата му и скочи към тях.
— Не! Не! — извика й Роланд.
Момичето замахна с брадвата към зелената жена. Чу се тъп удар.
Зелената жена спря, надигна се и поосвободи хватката си.
Обърна се, втренчи се в детето и извика:
— Не! Не!
После го пусна и Роланд се озова на свобода. Понечи да тръгне залитайки през тревата, но само на три крачки се спъна и падна. Зелената жена го изгледа жадно.