Вълчето братство

— Ха, така ти се пада, мръсна твар! — с малко смешно пресилен героизъм извика баронът.

Граакът дръпна главата си, сякаш стъписан от изненада. Кръв рукна от тежката рана, нанесена му от барон Пол. Граакът плесна веднъж с криле, после залитна на една страна и рухна.

Роланд поседя половин секунда в седлото си, изпълнен с триумфална възбуда и стиснал глупаво меча.

Обаче детето продължаваше да пищи.

След като тялото на граака се строполи на земята, Роланд видя детето по-добре, защото до този момент беше скрито зад крилата му — момиче на седем-осем години, коленичило до дърветата. Беше полуизвърнато към него. Пронизващо зелени очи и коса, също толкова рижа като неговата.

Носеше наметало с качулка, тъмносиньо на цвят, с кралския герб, извезан на него — образа на зелен мъж с лице, обкръжено от дъбови листа. Над него беше изшит с червен конец летящ граак.

Небесна ездачка. Роланд пребледня. Бяха убили граака на кралски вестоносец. С всичкото злато, което имаше, нямаше да може да се изплати на новия крал.

Детето отново изпищя и Роланд разбра още нещо. Дървото на киселицата, под която седеше детето, беше скършено, сякаш ударено от гръм. А във високата кафява трева под дървото лежеше нещо зелено.

И един от ноктите на това нещо се беше забил в наметалото на небесната ездачка.

Детето изобщо не беше нападано от граака. Нещо друго го беше спипало здраво.

— Помо-о-о-щ! — изрева детето.

Роланд притича още няколко крачки напред, за да погледне по-добре — и видя съвсем ясно зелена жена, легнала сред локва тъмнозелена кръв.

Такова чудовище не беше виждал никога. Зелената жена беше красива и невъобразимо странна. Държеше здраво дрехата на детето в ноктите си, просто я държеше и се беше втренчила в знака, извезан на гърдите на момичето. Хипнотизирана, тя въртеше момиченцето насам-натам, зяпнала в цветните нишки, оформящи лика на зеления мъж.

— Махни се от това нещо, дете — прошепна объркано той. — Спри да пищиш и остави наметалото си на звяра.

Момичето се обърна към него. Лицето му бе пребледняло като пепел. Спря да пищи, но почна да хленчи, докато се мъчеше да се измъкне от халата и да се отскубне.

Междувременно барон Пол беше слязъл от коня и се приближаваше с тежко пръхтене към тях. Вече бе прибрал брадвата.

Роланд скочи от коня си, вдигнал меча за бой.

Зелената жена почти не забеляза двамата мъже, докато момичето не се опита да се отдръпне от нея. Тогава замахна, спипа я за ръката и я изгледа с очите си, течнозелени като кръвта й.

— Пусни я! — извика Роланд, пристъпи напред и размаха меча си. Барон Пол пристъпи до него.

Зелената жена се извърна към тях, втренчи се в Роланд и някак през него. Отхвърли детето настрана като парцалена кукла, после се надигна на колене и задуши във въздуха като животно, малките й гърди се разлюляха, докато въртеше глава наляво и надясно да улови миризмата, после се втренчи съсредоточено в барон Пол.