Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
— Един мъж никога не престава да мисли за любов, сеньорита. Дори когато е остарял и членовете му са се съсухрили като плод на юка под слънцето. Може и да съм на сто двайсет, но кръвта ми кипи като на младо момче. Томас, бих се оженил за жена като Сали, само че да беше шестнайсетгодишна с твърди, големи гърди…
— Дон Алфонсо — прекъсна го Сали, — не мислите ли, че момичето би могло да е поне осемнайсетгодишно?
— Тогава сигурно няма да е девица.
— В нашата страна повечето жени не се омъжват преди да са навършили поне осемнайсет. Противно е да говорим за женитба на шестнайсетгодишно момиче.
— Съжалявам. Би трябвало да се досетя, че момичетата се развиват много по-бавно при студения климат на Северна Америка. Но тук една шестнайсетгодишна…
— Спрете! — извика Сали и запуши ушите си. — Не искам да слушам нищо повече. Дон Алфонсо, наслушах се на коментарите ви относно секса!
Старецът вдигна рамене.
— Аз съм възрастен човек, Лечителко, което означава, че имам право да говоря и да се шегувам така, както ми е приятно. В Америка това не е ли прието?
— В Америка възрастните не говорят непрекъснато за секс…
— А за какво говорят?
— За внуците си, за времето, за Флорида, ей такива неща.
Дон Алфонсо поклати глава.
— Колко ли е скучно да остаряваш в Америка.
Сали се отдалечи и блъсна вратата на колибата, като преди това хвърли на Том гневен поглед. Той се почувства раздразнен. Какво толкова лошо беше направил или казал? Не беше честно да го обвинява в сексизъм.
Дон Алфонсо сви рамене неразбиращо и запали отново лулата си, като продължи да говори на висок глас.
— Не разбирам. Тя е тук, на двайсет и девет и не е омъжена. Баща й ще трябва да плати голяма зестра, за да се отърве от нея. Ти също си тук, почти старец, и също нямаш съпруга. Защо не вземете двамата да се ожените? Да не си хомосексуалист, а?
— Не, Дон Алфонсо.
— Няма нищо лошо, ако си, Томас. Кори ще те приеме. Той не е придирчив.
— Не, благодаря.
Дон Алфонсо поклати глава, чудейки се.
— Е, тогава съвсем нищо не разбирам. Томас, не бива да позволяваш на възможността да ти се изплъзне.
— Сали — отвърна Том, — ще се омъжи за друг човек.
Веждите на Дон Алфонсо отскочиха нагоре:
— Аха. И къде е в момента този човек?
— В Америка.
— Не може да я обича.
Том трепна, вперил поглед в колибата. Гласът на Дон Алфонсо притежаваше свойството да се чува надалече.
От колибата се чу гласът на Сали:
— Обича ме и аз го обичам и ще ви помоля да млъкнете най-после!
В този момент откъм гората се чу изстрел от пушка и Дон Алфонсо се изправи.
— Осигурихме и второто блюдо. — Той вдигна мачетето си и се отправи по посока на звука.
Том също стана и взе хамака си, за да го закачи в колибата. Завари Сали да отвързва някакви билки от единия прът.
— Този Дон Алфонсо е един стар развратник и сексистка свиня — каза тя разгневено. — И ти не си по-добър.
— Той ни превежда през блатото.
— Омръзнаха ми коментарите му. Както и ти, хилиш се одобрително на всяка негова дума.
— Не можеш да очакваш от него да е феминист, нали?
— Не чух обаче да говори за теб, че си твърде стар за женене, въпреки, че си по-голям от мен с поне четири години. Все жената е тази, която е прекалено стара за брак.
— Усмихни се, Сали.
— Няма пък.
Гласът на Дон Алфонсо прекъсна отговора на Том.
— Първото блюдо е готово за ядене. Сварен папагал със сос от маниока. Следващото е пържола от тапир. Изключително здравословно и вкусно. Стига сте спорили, елате да ядете!
25.
— Buenos tardes — промърмори Окотал, докато сядаше до Филип край огъня.
— Buenos tardes — отвърна Филип, изваждайки изненадано лулата от устата си. Това беше първият път от началото на пътуването им, когато Окотал го заговаряше.
Стигнаха до голямо езеро на края на блатото и спряха за къмпинг на пясъчен остров, който всъщност имаше плаж. Комарите и всичките там досадни твари бяха изчезнали, въздухът беше свеж и за първи път от седмица се виждаше на повече от двайсет стъпки в една посока. Единственото неприятно нещо беше, че водата, която окръжаваше брега беше с цвят на черно кафе. Както обикновено Хаузър беше излязъл на лов с двама от моряците, докато другите се бяха скупчили край огъня и играеха карти. Въздухът караше на сън заради горещината и златистозелената светлина на късния следобед. Общо взето мястото беше приятно, помисли си Филип.
Окотал рязко се наведе напред и каза:
— Подочух какво си говореха моряците нощес.
— И? — вдигна въпросително вежди Филип.
— Не реагирай на това, което ще ти кажа. Канят се да те убият. — Той произнесе това толкова тихо и бързо, че Филип в първия момент си помисли, че не е чул добре. Седеше слисан и се опитваше да проумее думите.