Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
— Тук ще направим лагера — обади се Дон Алфонсо.
Избутаха кануто успоредно на скалата и го завързаха. Пинго и Кори се перчеха напред-назад с мачете в ръка, изкатериха се по скалата и започнаха да смъкват отрязани стъбла. Дон Алфонсо се разхождаше и проучваше почвата, тъпчейки я с крака, като откъсваше по някоя лиана или клонка.
— Това е просто невероятно! — извика Сали и се огледа възторжено. — Тук има zorillo. Скунков корен, едно от най-важните растения, използвани от маите. Правели са билкова вана от листата и са използвали корените против болки и язви. А, виждам и suprecayo! — Тя започна да къса листа от един храст, намачка ги и ги помириса. — Оттатък пък расте кралски кестен. Невероятно. Това е направо уникална малка екосистема. Някой има ли нещо против да посъбера от тези неща?
— Чувствай се като у дома си — каза Том.
Сали тръгна към гората.
— Май някой тук си е правил къмпинг преди нас — обърна се Том към Дон Алфонсо.
— Да, така е. Това място е било прочистено първо преди месец. Виждам кръг от пален огън и останки от колиба. А последните, които са идвали, са го направили може би преди седмица.
— И всичко това е израснало само за седмица?
Старецът кимна.
— Гората не обича празни места. — Той огледа любопитно остатъците от огъня, после вдигна нещо от земята и го подаде на Том. Беше пръстен от пура „Куба Либре“ — покрита с пръст и почти изгнила.
— Марката, която пуши баща ми — каза Том, поглеждайки. Почувства се странно. Баща му е бил тук, лагерувал е на това местенце, пушил е пура и е оставил тази малка диря. Той я пусна в джоба си и се зае да събира дърва за огъня.
— Преди да вдигнеш съчката — посъветва го Дон Алфонсо, — трябва да удряш по нея с някой клон, за да изпопадат мравките, змиите и veinte cuatros.
— Veinte cuatros?
— Насекомо, прилича на термит. Наричаме го veinte cuatros, двайсет и четири, защото след като те ухапе не можеш да се движиш двайсет и четири часа.
— Виж ти…
Час по-късно той видя Сали да излиза с тежка крачка от джунглата с дълъг прът, прехвърлен през рамото, от двете страни на който беше завързала китки растения, дървесна кора и корени. Дон Алфонсо вдигна поглед от папагала, който вареше в тенджерата, за да я види.
— Лечителко, напомняш ми за дядо ми Дон Кали, който се връщаше по този начин от гората всеки ден, само че ти си по-хубава. Той беше стар и сбръчкан, а ти си здрава и силна.
Сали се зае с растенията си, привързвайки ги за една пръчка, за да изсъхнат близо до огъня.
— Тук има невероятно разнообразие от растения — обърна се тя въодушевено към Том. — Джулиан ще бъде наистина доволен.
— Чудесно.
Том насочи вниманието си към Пинго и Кори, които правеха колиба, докато Дон Алфонсо даваше нареждания и сипеше критики за работата им. Те започнаха със забиването на шест здрави пръта в земята, правейки скеле от гъвкави пръчки, над които вързаха брезента. Хамаците бяха опънати между прътите, всеки със своя собствена мрежа против комари, а последното парче брезент беше спуснато отвесно, с идеята да оформи отделно пространство за Сали.
Когато свършиха, Дон Алфонсо тръгна да проверява колибата с присвито око, после кимна и излезе.
— Е, предлагам ви не по-лоша къща от която и да е друга къща в Америка.
— Следващия път — обади се Том, — имам намерението да помагам на Кори и Пинго.
— Както искаш. Лечителката има свое собствено ъгълче, където да спи, което може да бъде разширено за допълнителен гост, в случай, че тя се нуждае от компания. — Старецът намигна на Том. Той усети, че се изчервява.
— Имам намерение да спя сама — произнесе Сали хладно.
Дон Алфонсо изглеждаше разочарован. Той се наведе към Том, сякаш искаше да му каже нещо тайно. Гласът му, обаче, можеше да се чуе от всеки в лагера.
— Тя е много красива жена, Томас, независимо, че е възрастна.
— Извинявайте, но съм на двайсет и девет.
— Ах, сеньорита, вие сте по-възрастна, отколкото си мислех. Томас, трябва да побързаш. Тя е вече доста възрастна за женене.
— В нашата култура — каза Сали, — двайсет и девет годишните се смятат за млади.
Дон Алфонсо продължи да клати тъжно глава. Том едва успяваше да потисне смеха си.
Сали се завъртя към него:
— Какво толкова смешно има?
— Малък сблъсък на култури — каза той, поемайки си дъх.
Сали премина на английски:
— Не разбирам тези сексистки разговори на четири очи между теб и този мръсен старец. — Тя се обърна към Дон Алфонсо: — За старец на сто двайсет и една години, какъвто сте, изразходвате доста време в мисли за секс.